Трябва да се погрижиш сама за себе си.
Последните няколко месеца бяха почти брутални. Сутрин се будех и единственото, което усещах, бе тревожност. Тревожност с размерите на слон, която се беше настанила върху гърдите ми. Всичко, което исках беше то просда затворя очи и отново да заспя. Защото знаех каква е реалността. Знаех какъв живот ме чака и го отхвърлях с цялото си сърце.
Поне така мислех.
Изминала бе почти година, откакто съпругът ми се изнесе. Решихме да си дадем малко пространство. Не беше здравословно да живеем под един покрив. Нито за нас, нито за двете ни деца. Затова той се изнесе. Събрахме багажа му в торби за боклук.
И просто така, той си тръгна. И никога не се върна.
През тази година аз имах 3 относително сериозни връзки. Всяка от тях приключваше болезнено и предизвикваше безпокойство и тревожност у мен. Всеки път, когато се озовавах сама, сякаш вътрешно се сривах.
Проблемът беше, че аз бях истински щастлива, докато имах тези връзки.
Блажено щастлива. Сякаш летях. Обичах да съм емоционална и интимна, но най-много обичах да усещам връзката между нас. Сякаш процъфтявах, когато имах смислени връзки. За мен те бяха като наркотик. Търсех ги умишлено. Имах способността да карам хората да се разкриват пред мен така, както не биха пред никой друг. Вярвах, че това е моята супер сила.
Може би не харесвах коя съм в любовта.
Чувствах се като странно противопоставяне на експлозивна любов и дълбока несигурност. Обичах силно, но с тази любов идваше и силната нужда и обсебената привързаност. Исках да бъда спасена, да се чувствам сигурна. Исках да се изгубя напълно в отношенията си.
Любовта може да те заслепи. Любовта може да те разсее от истинската работа, която трябва да свършиш. Тази страшна, трудна и упорита работа да намериш и запазиш себе си, да разбереш коя си, извън всичките си взаимоотношения. А аз търсех външно одобрение. Копнеех отново да изчезна в някоя връзка. Моето подсъзнание подбуждаше поведение ми, защото това поведение е вкоренено в мен от десетилетия. Аз съм зависима от връзките.
И ето ме отново от страната на несподелената на любов. Допускайки същите грешки отново и отново. Продължавам да си обещавам, че следващия път ще е различно. Че следващия път ще бъда силна и ще бъда вярна на себе си и на никой друг. Този път силната ми любов ще бъде насочена единствено към мен.
Защото го заслужавам!
Никога няма да забравя коя съм. Никога няма да се изгубя в друга връзка. Ще бъде честна със себе си. Няма да съдя мислите си. Няма да съдя емоциите си. Ще се будя с отворено сърце и широко отворени очи. Признавам, че ще се сблъскам с трудни времена и с тях ще дойдат и тежки емоции. Признавам, че тези времена и емоции ще се променят. Но ще работя усилено, без да спирам.
Ще направя грешки и ще ги приема като урок. Ще проявя смелост да опитам отново. Ще се отнеса с живота с нежното любопитство, което искри новооткрито в мен, благодарение на всичко, което съм, което имам и всичко, което става по моя начин!
НАЗАД
