Красиво послание към всеки, който опитва да открие любовта

Когато чуем израза „да откриеш любовта“, веднага си представяме връзки: тези от миналото ни и онези, за които мечтаем. Има толкова много начини да намериш любовта в живота си. Влюбваме се в себе си, в работата си, в непознати и в природата. Влюбваме се в живота, креативността и ситуациите.
Любовта се разпростира или свива с нашата реакция. Когато даваме любов я получаваме обратно по най-красивите начини. Най-чистата форма на любов е онази, която даваме безусловно.

„Ново метааналитично проучване, извършено от професор Стефани Ортиг, разкрива, че влюбването може да предизвика не само същото еуфорично чувство, което предизвиква и кокаина, но се отразява и на интелектуалните области на мозъка. Изследователите също са открили, че влюбването отнема едва около една пета от секундата.“

Откриваме любовта чрез нещата, които познаваме. Ние живеем в зависимост от средата и опита си. Ако мислим по-малко, ставаме нещо по-малко. Ако се стремим към повече, очакваме повече. В любовта няма ограничения, няма капацитет, няма граница, няма вероятност сърцето ни да бъде препълнено.

Любовта е най-великата емоция от всички. Колкото по-отворено е сърцето, толкова по-лесно в него прониква необятната светлина на любовта. Но никой не може да избяга от разбитото сърце. Да обичаш означава да рискуваш всичко, за да изпиташ неизвестното. В какъв невероятен учител се превръща любовта, когато разберем, че причината да живеем е възможността да дадем шанс на любовта.

Трогателно е да се опитваш да преминеш през опустошението от това да се влюбиш и да бъдеш наранен. Трудно е да се справиш с отхвърлянето, загубата, спомените. Но ние сме създадени със силата да преодоляваме предизвикателствата и да израстваме, благодарение на тях. Любовта не трябва да бъде запазвана за себе си. Да, любовта към себе си е на първо място. Трябва да изпитваме най-невероятната любов към себе си, защото не можем да дадем нещо, което не притежаваме.

Любовта е да даваш и взимаш, знаейки всички граници на състраданието. В себеотрицанието се крие семето на безусловната любов. Няма внушение или очаквания, защото любовта просто съществува. В тази липса на принуда и притискане, се зараждат уважението и признателността.

Любовта е да споделяте заедно един път, без да принуждаваш другия да върви по твоите стъпки и без да очакваш да види същите неща, които и ти. Тя изисква толерантност и липса на егоизъм. Любовта е нещо, което не можеш да даваш, без да притежаваш, нещо, в което не можеш да се довериш, без да го изживееш и нещо, което не можеш да разбереш, без да схващаш напълно. Най-силният инструмент на Вселената е и този, който най-лесно може да изоставим, отхвърлим или да ни уплаши.

В мига, в който се раждаме, ние вече сме експерти и доброволци в този експеримент. Всяко разбиване на сърцето ни е шанс да се развием и да израстем. Всеки човек, който преминава през живота ни, ни дава възможността да заобичаме себе си по-силно. Всяко препятствие, което преодоляваме, създава още място за съпричастност, доброта и и обожание едни към други. Не изключвайте любовта от живота си.

Използвайте любовта като силата да продължите да вървите и да си пропявате път през препятствията. Не трябва да забравяте за красотата, която носи любовта. Ако човек се влюбва за една пета от секундата, представете си какво може да се случи за часове и дни. Дълбочината е безценна.

Откриваме любовта на най-странните места. Вглеждаме се в очите на децата си, когато се родят и не можем да повярваме, че любовта може да бъде толкова безупречна и перфектна. Спомняме си добротата и сигурността на любовта, когато виждаме как възрастните ни родители ни притискат в обятията си. Любовта може да бъде намерена на всяко едно място. Тя ни побутва и ни кара да отворим сърцата си отново и да позволим на нов човек да се настани там.

Разпознаваме я в нуждата да гледаме романтичен филм или да четем вдъхновяваща статия. Трогнати сме до сълзи от деликатни пасажи от думи, които се наместват в нашето съзнание. Навсякъде, накъдето се обърнем, любовта се опитва да привлече вниманието ни. Това е най-чистият език на Вселената.

Влюбвайте се често и силно. Не се страхувайте. Позволете на душата си да усети пукнатините на друго човешко същество. За да бъдете обичани, вие трябва да бъдете любовта. Позволете й да ви дари с вибрациите си. Ние сме създадени в образа на любовта, с любов, за любов. Не позволявайте на безнадеждността да диктува това, което е даденост за вас. Заслужавате цялата любов, която дарявате на света.

Когато успеете да преминете от „Влюбен в някого“ до „Обича някого“, ще разберете – любовта не е притежанието. Любовта е да искаш най-доброто за някого, да го виждаш и да му помагаш да достигне велики височини, с теб или без теб. Любовта не е нещата, които казваш, а нещата, които правиш.

НАЗАД