X

Къде отиваш, когато затвориш очи? И защо сега не си там?

от в 10:00 на 16.12.2017 в Всичко за теб | Щастие


Къде отиваш, когато затвориш очи? И защо сега не си там?

Къде отиваш, когато затвориш очи? И защо сега не си там?

Днес мечтая за почивка. Не мързелива, не екзотична, не далечна, а проста почивка.

Не обичам „луксът“ в спа хотелите. За мен това не е лукс, това е мъчение. Някои хора така релкасират, за някои хора това е комфорт. Не ги съдя, но мен ме напряга. Няма да изпадам в подробности кое, как и защо, но не е моят начин на отпускане и бягане от ежедневието. Вие, които го харесвате – продължавайте, все пак всеки трябва да прави нещата, които го правят щастлив. Апелирам подобни действия!

Днес мечтая за камина. Камина в къща. Не съм сигурна дали я искам на един или на два етажа, но със сигурност я искам с двор и широка гледка отпред. Да се вижда планината в цялото й дълбоко и високо, в цялата ѝ красота и простор. Нека около къщата да има дървена ограда, а отпред гордо да брани една железна порта, висяща само на една панта, която се заключва със синджир увит около един от двата ѝ кола. Искам да е наваляло достатъчно сняг, за да изпитам уюта на пукащите в печката дърва, докато го наблюдавам как трупа отвън.

Искам да пристигна там, след дълга и тежка работна седмица, а един от онези стари руски камиони, туко-що да е стоварил цялата подпалка и въпреки, че съм адски изморена, да ги прибирам с най-чистата радост, която може да изпита сърцето ми от комфорта, който ми предлага този момент. Каква умора, какъв ти студ? Не изпитвам нищо такова. Чувствам се презаредена, чувствам се вряща и кипяща от енергия. Че мога да правя нещата, които искам, когато искам.

Искам да сляза по тъмните стълби на тази къща, водещи надолу към мазето ѝ, където тихо се е свило едно буренце, пълно с червена течност. Обичам зимата най-вече заради съществуването на тази течност. На лятото не ѝ отива въобще. Не и в този ѝ цвят, а именно той ми донася наслада. На сетивата, на небцето и на сърцето. Да коленича пред това произведение на изкуството и да оставя кранчето да потече, за да напълни каната. Магия! Вълшебство! Знаех си аз, че хубавите неща винаги са скрити някъде надълбоко и са покрити от тъмнина.

След това да се прибера в стаята. Да хвърля още някое и друго дърво в камината. Из цялата къща да мирише на туко-що опечен хляб и портокали. Да се носи мелодия на джаз. Да седна върху удобния си голям диван и да разлистя страниците на най-увелекателната и любима моя книга. Или нищо да не разлиствам. Да мълча и да слушам. Джаза или нечий разказ.

Да е тихо.

Да не бързам.

Да не чакам.

Да вали.

Да е меко.

Да е топло.

Да съм жива.

Да съм вкъщи!

Автор: SilviÁmica



Теми   Коледа | коледно-новогодишни празници 2017 | у дома

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.