Преди няколко седмици, публикувах пост в блога си на име „Етикет за майки: Моля ви, не правете тези неща“. Статията стана популярна, а аз направих грешката да прочета някои коментари. Очаквах, че не всички ще се съгласят с написаното, но някои от отзивите бяха изненадващи. Изглежда всеки път, когато нещо забавно, леко и сатирично се публикува във Фейсбук, се появяват коментатори-тролове, които намират с какво да се заядат. Едно от „правилата“ в статията ми, беше следното:
Не се взирайте, ако детето плаче или крещи. Ако се взирате в друга майка и детето й, докато детето й нервничи насред супермаркета или в самолета, моля ви, вземете най-близката вилица и си я забодете в очите. Първо, мога да ви уверя, че майката е достатъчно смутена и без вашата намеса. На второ място, тази майка има точно толкова право да бъде в този магазин или самолет, колкото и вие, независимо от пищящото й дете.
По някаква причина, това бе разгневило няколко човека в социалната мрежа. Когато казах „не се взирайте“, определено нямах предвид „надявам се детето ми да се разплаче пред вас или да повърне в лицето ви“. Това би било обидно. Но една майка коментира: „Значи тази дама, която е написала статията, смята, че е нормално децата й да пищят и да правят сцени, а ние не трябва да ги гледаме? Напуснете магазина, ако децата ви не могат да се контролират! Аз не искам да ги слушам. И да, аз имам две деца, но никога не съм им позволявала да пищят или да дразнят останалите. Дръжте децата си у дома, ако не са готови да излизат на публични места. И казва, че има пълното право да бъде в магазина, независимо от пищящото й дете? Тази дама греши и няма никакво уважение към хората.“
Не искам да си създавам навик да отговарям на глупавите хора, но като майка, се нуждая да направя коментар. Тази жена наистина ли смята, че трябва да остана у дома? Тя наистина ли смята, че децата трябва да могат да се контролират?
Не смятам, че е хубаво, ако децата ми пищят и правя сцени, всъщност най-вероятно ще се изнервя и ще се опитам да накарам детето си да замълчи, за да не дразни хората. Но наистина ли смятат, че бебето ми на една годинка може да се контролира? Или трябва да изчакам докато е „готова“ да излезе навън? Значи ще се видим след пет години! Ще си стоя вкъщи и няма да пазарувам, кой се нуждае от храна изобщо? Ха-ха. И аз съм тази, която нямала уважение към хората.
Съжалявам, че не искате да слушате как децата ми плачат, но повярвайте ми – аз също нямам такова желание. А ако някой трябва да остане у дома, то това сте Вие. Като майка, трябва да проявите повече съчувствие и разбиране към майка, която почти няма време да си вземе душ, а още по-малко да отиде в магазина, за да напазарува за семейството си. Дали някога ви е хрумвало, че всички деца са различни и само защото някои майки нямат деца-роботчета, не означава, че не са добри родители или че не се опитват. Защото „Надявам се, че децата ми ще се разплачат и ще пищят на публично място, за да получа презрителни погледи от непознати“ са думи, които никоя майка няма да изрече.
Но като цяло трябва да отбележа, че повечето коментари, които получих бяха мили, забавни и изпълнени с подкрепа. И като край на тази статия, ще спомена най-добрия - отзивчивата майка, която отговори на злобната:
„Има доста перфектни родители в тези коментари. Уау... никога не ги виждам навън, а само в Интернет. Доста е странно.“
Към всички майки, които се справят с пищящите си деца край щандовете на магазина – поздравявам ви!
НАЗАД
