Аз съм майка на осем деца – нещо, което ми се струва много нормално и невпечатляващо, но обичайно предизвиква шокирана реакция у хората, с които се срещам. Чувствам се много незабележима. Ти също ли?
През всичките тези години имаше радостни, невероятни, изключително забавни дни, но също така и безнадеждни, депресиращи, отчаяни дни, в които исках да остана сгушена под завивките и да не ми се налага да се сблъсквам с всички тези малки и не толкова малки хора, които очакват поне да ги нахраня.
Каква надежда има за нас, когато виждаме само бъркотията, проблемите с дисциплината, отчужденият съпруг, семейните проблеми и провалящия се бизнес? Нуждаем се от надежда, нали?
Ами ако ти кажа, че Господ, който те е създал, който е създал Вселената и всичко на този свят, те обича, грижа го е за теб и има съвършен план да сложи край на безнадеждността ни, защото той осигурява, защитава и се грижи за всичко, което предстои да ти се случи?
През 2008 година, открих 7-седмичното ни бебе в кома. Той едва дишаше, кожата му беше синя, а очичките бяха завъртяни нагоре. Линейката го откара в най-близкото спешно отделение, но едва когато го преместиха в детска болница по-късно през нощта, получи диагноза. Беше ни съобщено да спим с включени телефони, защото той вероятно няма да преживее нощта.
Имаше смъртоносен ентеровирус, който бе довел до чернодробна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, бе увредил сърцето му и мозъка му
Докато стоях над малкото си умиращо момченце, чух женски глас да плаче пред стаята на малкия ни Джо. Тя бе изгубила дъщеря си от рак и безнадеждно чакаше пред вратата на нашето момченце.
В този момент осъзнах. Бях толкова заета да възлагам надежда за децата ни във всичко, но не и в Господ. Домашното обучение, църквата ни, теологията, изборите ни. Това бяха нещата, които се надявах, че ще опазят децата ни от беда и ще ги накарат да последват Бог и да живеят живот без големи проблеми.
Знаех, че тази жена се чувства отчаяна и бях толкова заета с всичко, което не беше Божията истина, когато нашия умиращ свят – когато ние – се нуждаем единствено от нея.
Божията истина е следната по думите на пастор Тим Келър: "Ние сме по-грешни и опорочени, отколкото някога бихме се осмелили да повярваме, но в същото време сме по-обичани и приемани от Исус Христос, отколкото някога сме се осмелили да се надяваме".
Това е единствената връзка, която може да ни трансформира. Любовта без истина е сантименталност, подкрепя ни и ни уверява, но ни държи невежи за несъвдършенствата ни. Истината без любов е грубост, дава ни информация, но по начин, по който не можем да я чуем. Спасяващата любов на Господ обаче е едновременно радикална истина за това кои сме, но и радикално, безусловно отдаване към нас. Милостивата отдаденост ни укрепва, за да видим истината в себе си и да се покаем. Убеждението и покаянието ни кара да се придържаме и да се отдадем на Божията милост и благодат.
Никога не можем да забравим Божията истина. В разгара на виковете, детенцето с увреден мозък, прегорялата вечеря, счупената сушилня за дрехи, колата, която се поврежда насред магистралата за пореден път - дори и в тези моменти никога не бива да забравяме факта, че за нас се грижи Господ, който ни дава единствената надежда, на която някога можем да разчитаме.
Той те гледа, но не вижда в теб стресираната майка. Той не вижда в теб проваления брак. Той не вижда в теб момиче, което е зле по математика. Той не вижда в теб провалена домакиня, която за пореден път не успява да сервира вечерята на време.
Той вижда Исус. Той те свързва с Исус.
Исус. Исус, който живял съвършен живот. Аз не съм живяла съвършен живот и има девет човека в дома ми, които могат докажат, че не съм изживявала и перфектен час. Но моят Исус – той е живял перфектен живот и когато Господ ме гледа, той вижда Исус.
И когато поглежда теб - трепереща, победена, самотна, извън контрол, но контролираща, бъбрива, грешна, нуждаеща се - той вижда Исус.
Винаги ще ни е от полза да помним чии сме и това, което е направил той за нас. Това са добрите новини. Това е Божията истина и това е нашата надежда.
НАЗАД
