X

Днес, когато се нуждаеше от мама...

от в 09:50 на 05.04.2017 в Всичко за теб | Семейство


Днес, когато се нуждаеше от мама...

Днес, когато се нуждаеше от мама...

Днес беше тежък ден и аз исках да те накажа... но си поех дълбок дъх и осъзнах, че не се нуждаеш от наказание. Нуждаеш се от мама.

Днес прочетох красива публикация в един блог, носеща името „Вместо това те подържах“. Това е сладко и мило напомняне да спрем и да се насладим на милите моменти с малките ни. Но като майка на две деца на 5 и 6 и половина, малките не заспиват често в ръцете ми вече и не се нуждая от напомняне да спра да чистя, когато те заспят, защото това се случва толкова рядко, че ми се струва като Божи дар.

Но когато децата ми пораснаха и се отделиха от мен, за да започнат да се превръщат в независими личности, осъзнавам, че този сантимент идва и си отива просто така...

Днес търпението ми се изчерпа, защото не бях прекарала достатъчно време сама и нямах възможност да си почина, да почета книга или просто да поседя и да не мисля за минута. И на всичкото отгоре, ти също бе имал лош ден. Затова...

Днес, когато се прибра от училище, хвърли раницата си насред кухнята и каза: „Гладна съм. Къде ми е храната?“, аз не ти казах да си събереш нещата и да си промениш тона. Наведох се, целунах те по главичката и казах, че се радвам да те видя. Ти изсумтя, но не се дръпна от целувката ми – забелязах това.

Днес, когато ми беше ядосан, защото изключих телевизора, за да ми помогнеш да подредя масата, аз не те изпратих в стаята ти, за да размислиш. Изслушах гнева ти и изчаках докато се успокоиш достатъчно, за да ме чуеш като ти казвам, че е важно да работим в екип. Още беше ядосан, но взе чиниите и бавно подреди масата. Просто казах „благодаря“. Забелязах, че продължи да идваш в кухнята, дори и като приключи с подреждането на масата.

Днес, когато затвори вратата с трясък, след като изкрещя, че ме мразиш, си поех дълбок дъх и продължих да ти приготвям вечерята. Когато се върна след няколко минути, спрях това, което правех и те погледнах, навеждайки се на твоето ниво и гледайки те в очите, просто казах: „Знам, че не ме мразиш, но когато използваш тези думи, нараняваш сърцето ми. Аз те обичам“ и те оставих да продължиш, без да те карам да се извиняваш, защото знам, че ме чу. И когато дойде и ме целуна по корема, защото само дотам стигаш и бързо си тръгна, знаех, че съжалявах.

Днес, когато продължи да говориш грубо на гостите и на мен, да нарушаваш семейните правила и да ми въртиш очи, аз не ти отнех играчките или времето пред телевизора. Нежно те помолих да дойдеш в стаята си с мен и седнах на пода като те помолих да седнеш с мен. Оказа се, че точно това си искал. Просто няколко тихи минути с мен. Просто поседяхме там и си поемахме дълбоко дъх. Понякога и на двете ни е трудно да имаме компания.

Днес, когато с татко ти се карахме и ти дойде и започна да ни прекъсваш в спешна нужда за похапване точно след вечерята, не ти се разкрещях. Спрях, погледнах баща ти със знаещ поглед и попитах дали те притеснява, че се караме. Ти каза „да“. Татко ти ме обгърна с ръка и аз се наведох, дори и да бяхме ядосани, за да може ти да видиш, че всичко е наред. Казах ти, че все още се обичаме, но понякога хората се карат. И понякога, когато се карат, ако го правят с любов, след спора се обичат още повече. Попитах те дали искаш да гледаш как ще се справим с нещото, за което се карахме. Ти искаше. Затова спорехме възможно най-зряло, надявайки се да те научим, че конфликтите се случват и че имаме право да изберем как да подходим към тях. По-късно те чух да се караш със сестричката си – беше мил, дори и да беше ядосан.

Днес, когато ми каза, че съм дебела, не ти казах, че това е грубо. Усмихнах се, казах ти, че обичам тялото си и се надявам и ти да обичаш своето. Казах ти, че няма значение какъв размер носиш, стига да се грижиш за тялото си – да се храниш здравословно, да тренираш, да взимаш безопасни избори и да правиш неща, които ти носят удоволствие.

Днес, когато дойде в стаята ми в 6:30 и ми заяви, че не искаш да ходиш на училище, аз не ти казах, че трябва. Попитах те защо. Ти ми обясни – цитирам „Неразумно да очаквате от мен да стоя на едно място в продължение на пет дни, а след това какво - да имаш само два дни почивка?! Твърде много е“. Съгласих се и ти казах, че можеш да останеш у дома, позвъних в училището и се усмихвах, докато гледах как си строиш къщичка.

Днес, когато малките ти момчешки очички попаднаха на жена по бански на корицата на списание, не ти казах да спреш да гледаш, а попитах какво мислиш. Ти каза, че се чудиш защо е по бански. Въздъхнах и дадох всичко от себе си да разбереш. Някак да ти помогна да научиш за уважението към тялото – твоето и нейното и уважението към нейния избор да бъде на корицата по бански. След това попитах теб и сестричката си дали мислите, че тя изглежда като истинска жена или мислите, че снимката е променена. И двамата бяхте сигурни, че е променена. Съгласих се и казах, че истинските тела са красиви и не се нуждаят от обработка.

Днес, когато ме събуди в 2 през нощта, казвайки, че си гладен, не те изпратих обратно в леглото ти, а станах заедно с теб и тайно си похапнахме по пижами, а лицата ни бяха озарени само от слабата светлина на печката. Бях уморена, но искам да знаеш, че и когато си на 16 ще хапвам с теб в 2 през нощта, докато ти ми споделяш това, което те тревожи или просто искаш да поседя с теб.

Днес, когато ми каза, че се нуждаеш от ден с мама, не ти обясних, че трябва да работя, а ти ще трябва да си играеш сам сутринта. Поставих имейла си на режим „Извън офиса“ и отидохме на педикюр. Малките ти пръстчета изглеждаха невероятно и забелязах, когато си играеше кротко часове след като се прибрахме, за да мога да си свърша работата.

Днес, когато каза на сестричката си, че трябва да ти даде една от нейните играчки или ще я ритнеш, не те скастрих и не ти казах, че си агресивен. Дръпнах те встрани и ти казах, че когато предлагаме на някого два лоши избора, използваме силата си, за да отнемем неговата. Два лоши избора не дават особен избор. Дадох ти втори шанс и ти каза на сестричката си, че искаш да играеш с нейните играчки и й предложи да й дадеш своите.

Днес, когато отказа да си обуеш обувките, когато стана време за тръгване, аз не ти се разкрещях и не те понесох към колата с боси крачета. Попитах какъв е проблема и ти ми каза, че аз съм виновна. Замислих се за седмицата ти и те попитах дали е била прекалено заета. Ти ми отговори положително и заяви, че искаш всички на света да изчезнат, освен аз и ти. Разбрах те и се чувствах по същия начин. Отменихме плановете си за следващия ден и го прекарахме в гледане на телевизия и гушкане.

Днес, когато ми изкрещя, че съм извън контрол, защото – нека бъдем искрени – аз наистина бях извън контрол, защото бях уморена и ядосана, някак открих дълбок дъх, понижих глас и казах, че си прав. Помолих те за кратка почивка, обяснявайки, че това ни помага да бъдем по-добри и бях сигурна, че аз се нуждая от такава. Ти ми даде и когато се успокоих, ти се извиних и те помолих за прошка. Колкото и да се опитвам, не винаги мога да взимам правилните решения, но ти обещавам, че винаги ще те моля за прошка.

Днес, когато беше трудно, направих крачка напред към правилното. Не го правя винаги, дори не и често, но днес го направих. Днес, когато беше трудно – за теб или за мен, се опитах да си спомня, че сме във всичко това заедно и се опитах да ти покажа, че те обичам. И виждам, че и ти се опитваш.

 



Теми   деца | родители | семейство

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.