X

Към мъжа, който не ме оцени

от в 10:35 на 06.12.2017 в Всичко за теб | Историите на една дама


Към мъжа, който не ме оцени

Към мъжа, който не ме оцени

Искам да знаеш колко много ме нарани. Никога не съм изпитвала такава болка. И не мисля, че ще съм способна напълно да го опиша.

Имаше дни, в които честно казано не можех да повярвам, че съм жива. Ходех на работа, чудейки се как съм станала от леглото и как съм успяла да намеря енергия да се облека, а камо ли да работя и да общувам с хора. Имаше дни, в които плачех толкова силно, че почти губех съзнание. Имаше дни, в които лежах на пода и ридаех. Дни, в които осъзнавах чак, когато си лягах, че цял ден не съм хапвала нищичко.

Имаше дни, в които скръбта беше физически удар за мен и не можех да стоя права - просто се сгушвах в леглото и се взирах в нищото. После имаше дни, в които вцепенението ме обземаше и не можех да изпитвам нищо... Oсвен празнота.

Искам да знаеш всичко това, защото ти не си в състояниие да изпиташ тези неща. Няма значение какво ми казваш, не те е боляло толкова много. Да ме изоставиш беше трудно за теб, защото се чувстваше зле да нараниш чувствата ми. Веднъж в живота си ти беше лошият човек, а не перфектният, за когото се представяш.

Вероятно мразиш факта, че разби сърцето ми, защото хората са те разпитвали. Защото хората са сметнали решението ти за грешно и трябва да прекарваш времето си в оправдания, че си бил прав. Това е малко неудобство в твоя перфектен свят.

Да скъсаш с мен не беше трудно за теб, защото ме обичаш и ако ме няма в живота ти, няма да има и щастие. Не, да скъсаш с мен беше трудно за теб, защото означаваше, че си се провалил. Тъгата, която изпитваше, нямаше нищо общо с мен.

И знаеш, че съм права.

Искам да знаеш, че никога не съм се чувствала по-жалка и безполезна. И най-лошото е не това как ме подведе или как си отиде, а това, че исках да те утеша. Спомням си, че напуснах дома ти, след като всичко се случи. Спомням си как те гледах да плачеш, докато излизах от паркинга и си спомням, че исках да сляза от колата и да те утеша.

Ти просто ме заряза, а аз мислех само за това как да ти е добре.

И с отминаването на дните и седмиците, въпреки всичко, което ми причини, се надявах да се чувстваш добре. Ето толкова те обичах. И това е нещото, което никога няма да разбереш. И заради това те съжалявам.

Ти наистина вярваш, че си над всички и че знаеш всичко. Наистина мислиш, че тревата е по-зелена от другата страна на оградата. Съжалявам, но грешиш. Смея се, докато го пиша, защото според теб и всеки, който те познава, ти никога не грешиш.

Знам, че ще имаш отговор на този мой коментар, предоставяйки ми причини защо аз греша да казвам, че грешиш. Без значение.

Тревата не винаги е по-зелена от другата страна и хората няма да се впишат в идеята ти за перфектност. Трябва да ги приемаш такива, каквито са. Те не са просто списък с качества, които да одобриш. Мисля, че ще научиш това някога. Поне така се надявам.

Ти се опита да ме оформиш. Знам, че си мислеше, че ми помагаш и не ме разбирай погрешно – направи го. Знам, че не мога да ти се отплатя за начините, по които ми помогна да израсна. Но и ме накара да се чувствам сякаш не съм достатъчна за теб. Опитвах се толкова много. Толкова много. Може би видя това и затова си тръгна. Знаеше, че няма с какво да оправдаеш усилията ми.

Мразя това как всичко, което правих и всичко, което бях, не беше достатъчно за теб. Мразя това, че не можеше да ме погледнеш и да си помислиш - "Боже мой, тя е съвършена". А аз те виждах така. Защото те обичах.

Но най-вече искам да знаеш, че съм добре без теб. Сигурна съм, че не ти пука, но ти казвам, че съм добре. Щастлива съм. Уча се да обичам себе си по начин, по който ти никога не би могъл. Винаги ще ми липсваш. Винаги ще те обичам. Но мисълта за теб повече няма да контролира чувствата ми.

Вече не те виждам през розови очила. И съм повече от списък с качества. Не можеш да ме оцениш според тези, които одобряваш и тези, които не харесваш.

Няма да те лъжа, това бяха най-трудните месеци, които съм преживявала и съм сигурна, че и занапред ще има дни, в които ще ми липсваш ужасно. Но съм по-силна и по-устойчива, отколкото ти някога ще бъдеш. Сега знам, че не заслужаваш сърцето ми. Съжалявам, че не успя да видиш стойността му.

Ще съжаляваш, че ме напусна, знам го. Ще го отричаш до последния си дъх, защото да съжаляваш за решението си би означавало, че си сбъркал. А ти никога не грешиш.

Но това вече не е мой проблем. Затова благодаря, че ме накара да мина през ада. Благодаря, че ми показа най-тъмните дни, които съм познавала, защото ми даде сила, за която не подозирах. Затова си заври списъчето някъде – вече не ми пука изобщо дали отговарям на него!



Теми   връзки | любов | раздяла

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.