Прости ми ...
Трябваше ми време, време, което все не ми стига.
Трябваше да се върна назад.
Трябваше да порасна.
Малка съм, аз съм само едно момиченце, което се влюби в едно момче.
Тогава, преди много години нищо не изглеждаше така, както днес.
Тогава не бях това, което съм днес.
Търсех отговорите навсякъде ... Само не при теб, не при мен.
Бях се изморила, беше ме страх , влюбих се за първи път. Беше тежко, беше трудно. Но не се отказах!
Не се отказах да те обичам, не се отказах да те подкрепям.
Не се отказах да избирам теб всеки ден.
Липсваше ми, ядосвах ти се, страдах.
Но не те потърсих, за да ти го кажа.
Бях се фокусирала върху личната си драма.
Трябваше да се излекувам, трябваше да изплувам.
Всички бяха виновни, само не и Аз.
1. Дискретност
2. Търпение
3. Разбиране
Поисках ги от теб, а аз самата не изпълних 2 и 3.
Късно ли е?
Прости ми, ако намериш сила в себе си, за да го направиш.
Обещах пред себе си, че ще бъда до теб и ще ти се радвам отстрани. Ще те подкрепям.
Не съм те предала... Предадох себе си. Ти си в мен.
Автор: Валентин Петров
НАЗАД
