О, интернет! Сякаш вчера купувахме карти с няколко часа, блокирахме линията и се молихме на всички богове да имаме малко повече време, за да свалим мечтаната MP3-ка. След това се появи mIRC, ICQ, Skype и всякакви други сложни думи, които ни предлагаха възможност да разговаряме с непознати, без да се притесняваме, че подарените бонбони може и да не са толкова опасни. И така с помощта на интернет, златните “ASL PLS” и снимките с ниска резолюция, получихме възможност да усетим опитаме първите www флиртове – изобщо не бяха като „Имаш поща“! Снимките на някои по-интимни части започнаха да се изпращат много по-късно.
За близо 16 години в мрежата, осъзнах, че отговорност за видяното носи само този, който реши да зададе грешните термини на търсачката. И като всички останали любопитни хора, реших да проверя какво точно се случва в света зад "Hi :)" и има ли шанс и на моята улица да изгрее слънце. И като всяко друго чудо интернет свалките също имат своите положителни и отрицателни качества! Уеб принцът или принцесата винаги запазват правото си да се превърнат в жаба.
Http флиртовете сигурно се случват и до днес, защото мнозина се срамуват от живия контакт и социализирането. Само там не можете да се изчервите и да се засрамите – Марк Твен отдавна е установил, че само човек владее това странно качество. Всичко наистина започва с “ASL PLS”, разговорите за времето, любимата музика, книги и интереси. Ръцете преследват жадно всеки следващ клавиш, а в главата отеква любимият женски глас, който би подхождал на съвършената фантазия. Смееш се пред монитора, без да се вълнуваш, че останалите те наблюдават, започваш да се привързваш към изреченията, които се нижат едно след друго, усмихваш се на забавните снимки и започваш да се чудиш защо по-рано не си започнал да си губиш времето пред монитора с нещо, което не са игрите.
След време усещаш, че вече дишаш малко по-леко, мислите ти са насочени отново към монитора и онова дзен тракане по клавиатурата. Мислиш си за човека от другата страна на мрежата, неговите трудности, неговите проблеми и както казва самия Стайнбек – „Всяка вечер правиш тайно място за нея в леглото…“. Рано или късно мрежата се оказва тясна за човешките емоции, на които сме способни. И щом завесите започнат да се вдигат, розовите очила и перфектният портрет избеляват.
Красивият детайлен портрет започва да ни разочарова. Избраната може и да не е толкова величествена, колкото сме си я представяли. Гласът и няма да е този, който сме искали да чуем на живо. Снимките, за голяма жалост, не могат да покрият и 1/5-та от истината. Изведнъж се оказва, че магьосницата не е с ореол, липсват и крилата. Уеб срещите често сервират горчилка вместо десерт за края на своето меню. И както жените са склонни да преувеличават със своите истории, така и ние изграждаме фалшивите образи. Описваме аполонова физика, но се задъхваме по стълбите, представяме се за следващия Ален Делон, но по-скоро приличаме на Шкумбата. Очевидно е, че интернет не може да се трогне от нашите лъжи, той не се интересува дали наистина ще коригираме снимките, ще гълтаме корема или ще се стараем да изглеждаме на нещо, което никога не бихме могли да бъдем. Живеем с надеждата, че човекът срещу нас няма да прави ревизия на всички написани лъжи.
Има и нещо по-страшно в модерните онлайн флиртове – нямаме онази любима анонимност. Мрежата вече знае телефонния ви номер, най-посещавани места, показва услужливо снимките ви и дори ще каже името на домашния любимец. Човекът срещу вас е разбрал всички тайни, без дори да е попитал за тях. Пълни сме със социални мрежи, които ни отнемат точно това – социализацията. Какво може да попиташ един човек, след като целият му живот се синтезира в няколко кадъра и социално CV? Без право да опознаваме, да питаме и изследваме личността срещу нас, какво ни остава? Добър вечер, добър апетит, сметката и един бърз секс, моля!? И докато някой строи своя фантастичен алтернативен „свръх-аз“, издирвайки онази виртуална Саманта, друг се бори със социалните предразсъдъци и за пореден път се кълне, че утре ще поздрави избраната.
Това е интернет – поток от байтове, които процесорът превръща в думи. Не се интересува дали биха могли да нараняват, дали не са интимния кадър, който ще ги направи известни или е поредното съобщение с повече емоция, отколкото може да бъде открита в лириката на Адел. Всичко винаги ще започва и приключва с един клик, защото живее в епохата на високите скорости и високата резолюция, няма време за чувства и емоции - те са в платената версия.
НАЗАД
