X

Магдалена Ангелова: Как да се справим с трудните деца?

от в 14:36 на 27.05.2016 в Всичко за теб | Семейство


Магдалена Ангелова: Как да се справим с трудните деца?

Магдалена Ангелова: Как да се справим с трудните деца?

Маги Ангелова е клиничен психолог с над 10-годишен опит зад гърба си. Занимава се с индивидуална и семейна терапия. Работи за разрешаване на конфликти в двойката, трудности при възпитанието на децата, преодоляване на личностни психични блокажи, тревожни и натрапливи състояния.

Здравейте!

 

Имам момченце на 1г.11м. Това, което силно ме притеснява в поведението му, е, че се противи на всякакви ежедневни процедури - преобличане, сменяне на памперс, обуване на обувки, слагане в количката, къпане, тръгване от детската площадка... Всички тези процеси много често са съпроводени от рев и тръшкане и това не спира с прегръдка, говорене или каквото и да е друго средство за успокоение. Много силен характер е, но може би и аз спомогнах да се оформи като такъв, защото го оставих сам да реши кога да се отбие от кърменето, сам да се откаже от сутрешното и вечерно мляко, кога да спи... въобще сам си изгради режим, защото много се съпротивляваше на моите опити да направя това. Повечето от времето прекарва с мен, въпреки че го оставям веднъж в седмицата с майка ми (спане и оставане при нея до 17ч.). Забелязала съм, че това лигавене е най-вече, когато е с мен. Тръшка се, когато сме на разходка - започва да прави мост в количката и да реве, да си хвърля обувките, но се тръшка и когато върви пеша. Поиска ли да направи нещо и аз го дръпна, защото е опасно или мръсно, започва тръшкане. Същото става и вкъщи при игра - когато не му се угоди (не му се позволи да влезе в мокра баня, например), или не успее да пъхне голям предмет през малка дупка, или не успее да отвори вратата... Дали това се дължи на характер, бебешки пубертет, или е по-сериозно и изисква намесата на невролог и психолог? Роден е преждевременно в първия ден на осмия месец. Крайните му изследвания бяха добри и не показваха отклонения в мозъчната дейност. Споменавам и това, защото той не говори, не казва нито думичка, само срички, "пеене" на негов си език и провлачени звукове, когато иска нещо. Иначе моите наблюдения са, че разбира всичко - посочва казани от мен предмети, обръща се в тяхната посока, показва частите от тялото си, изпълнява лесни команди. Не се храни сам, не желае дори сам да си държи шишето с вода, не сяда на гърне (въобще е трудно да го накараш да седне - много е буен). Моите опасения са и че баща му го стресира. Вижда го за кратко, но той му налага много забрани (смята, че аз го глезя и му позволявам прекалено много), казва "не" стотици пъти за няколко часа, приспива го насила, удря го силно по дупето (за което непрекъснато се караме, меко казано). Семейната обстановка е обтегната и май трудна….

 

Много моля, конкретен съвет. Наясно съм, че нещата са комплексни - проблемно раждане, бебешки пубертет, обтегната семейна атмосфера, но все от някъде трябва да се започне,  защото времето си тече, а проблемите ще се задълбочават, ако не се вземат мерки, нали?

 

Благодаря.

 

Здравейте,

Благодаря ви , че сте се решили да ми пишете и така подробно ни представяте затруднението си. Това ще е полезно и за други майки, които ще се припознаят във вашата ситуация , но още не са имали смелост да ми пишат…З а което ви благодаря.

Добре сте ми представили основните трудности с които се сблъсквате, но мислейки върху случващото се при вас и на този етап няма да мога да ви дам конкретен отговор. Причината е в това, че детето е малко и всяка реакция е индивидуална за всяко дете и е необходим индивидуален подход и изследване на личната ви история. Вие давате описание на крайната проява , която наблюдавате, но не се знае кое провокира детето за такова поведение- дали е физиологичен проблем или емоционална, психологична проява. Вие казвате, че детето няма органична причина за тези си реакции. Ако лекарите ви казват, че детето е здраво и не виждат причина за това поведение, това дава основание да се мисли за психологически аспекти, нещо което се е случило при детето, което не е успяло да приеме или да се справи и това има своето отражение в реакциите му. Това може да е протест, желание за наказание , стремеж за контрол… Бунт, който се назовава чрез тялото , а не с думите и това е проблема. Тази реакция при детето може да е вид манипулация, привличане на внимание …. Ако е само спрямо вас, явно поведенческият симптом е адресиран към връзката с вас. Може би в нещо се разминавате или не се разбирате в правилата  с детето. Усещам в писмото ви напрежение и раздразнение, но вие знаете ,че децата са огледало на емоциите в нас… Аз не знам дали само от дете се чувствате така или има и други скрити или не причини, които влияят на състоянието ви…Дали нямате проблем в двойката,отчужденост, намалена сексуалност, да не усещате помощ,  да не сте тръгнали от рано на работа и да изпитвате вина, или да отсъствате често без да сте обяснили на детето, или ако сте прекалено обгрижваща, което да се приема от детето като налагате... Всичко има значение.

Може да не улавяте търсените от детето ви желания. Ако сте по-изнервена, напрегната или с отговорности носещи ви напрежение, детето реагира на това ваше състояние. Вие може външно да си налагате да изглеждате различно , да не показвате неудоволствие, но децата улавят скритото и отреагирват на него. За това , че още не говори, не се притеснявайте. Момчетата по- късно проговарят, а и всяко дете си има собствен ритъм на развитие. Опитайте да говорите с детето по различен начин, обръщайте внимание на това какво прави добре, с какво се справя, кога се радва, какви са силните му страни. Вие може да сте застинали в липсите, в противопоставянето и конфликтната емоция с детето и така повече да преживявате от нея. Говорете на детето за това което желаете, а не за това което не искате.Например : Нека прекараме време заедно…, а не….Стига си стоял в стаята….Виждате в примера , че една и съща информация може да се каже по-различен начин и ако почувствате чувството от двете изказванията  ще разберете разликата и градивността на едното.

Мисля , че това което ми описвате има своята  пред история от раждането, преживели сте като родители  трудни моменти, но и в двойката има доста нажеженост и разминаване сякаш. Може би вие повечето време прекарвате с детето и това, че бащата малко го има и когато го има е с каране и грубост, също има своето значение за детето. Между вас ако има напрежение и си говорите повече за проблемите при детето , спорите за възпитанието, търсите кой е виновен, това се отразява в поведението на детето. Може и това да иска да ви покаже детето с реакциите , че си говорите само когато то има проблем иначе сякаш няма за какво да си говорите, сякаш сте заедно, защото го има, загубили сте нежността във връзката и сякаш иска да ви събуди по този начин, да ви разтърси , за да си дадете сметка как функционира семейството.Но, това са хипотези от моя страна, коти трябва да се проверят дали са валидни при вас. Аз ви давам насоки , за да се замислите и да потърсите допълнителна помощ. Откроява се битка на контрола при всички ви, нещо е в повече при вас….

Като съвет , мога да ви кажа да се опитвате да въвеждате лъжицата и неговите самостоятелни опити за хранене и да му давате да се занимава с игри развиващи уменията за ловкост на ръцете.Развивайте фината моторика и повече занимания с пръстите, работа с пластелин, драскане с молив по листа, да пипа различни повърхности , да свързва предметни части с цел да се развива сензорния опит. От психологична гледна точка говоренето и ловкостта на ръцете са свързани и развиването на едното, провокира-стимулира  отварянето на другото умение -говоренето. Но това е нещо общо като идея при работа с малки деца, но всеки подход е съобразен и подбран спрямо индивидуалната история на детето. Но може да опитате.  Монтесори подхода би бил подходящ за детето.

 Говорете му повече на детето, но не за забрани, правила и задоволяване на нуждите, а да се опитате да говорите за желания, да говорите за емоциите както за вас, така и при детето. Измислете си игри и ритуали преди заспиване, които да се прилагат всеки ден. Това дава сигурност на детето, идеята за постоянство на обектите. Отделите си време в което да сте обърнати изцяло към детето. В този миг, то да усеща, че вие го приемате такова каквото е и желаете да сте заедно в една символична игра.

Препоръчвам ви консултация с психолог, за да навлезете и обсъдите по детайлно важните и може би пропуснати, но определящи моменти за вас. Има много въпроси и важни аспекти, които трябва да се помислят и да се говори за тях, които имат отношение към това поведение на детето.

Това е за сега от мен. Дано съм ви била полезна.

 



Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.