X

Майчинството е... скучно!

от в 09:15 на 27.10.2015 в Всичко за теб | Семейство


Майчинството е... скучно!

Майчинството е... скучно! Снимка: PopSugar

Мариса Майер е изпълнителен директор на голяма интернет компания и наскоро съобщи, че очаква близнаци през декември. Тя обаче няма да си вземе необходимата почивка, за да се отдаде на майчинство.

Тъй като бременността ми протича доста спокойно и поради големите събития, които предстоят в компанията, която ръководя, смятам да прекарам бременността и раждането си по същия начин, по който го направих със сина ми преди три години – да си взема съвсем кратка почивка от работата", казва тя. 

Много хора смятат, че постъпката на Мариса е цинична и я обвиняват, че е безотговорна майка. Нейният план илюстрира противоречието по отношение на майчинството, което се наблюдава в цял свят. Големите фирми са аплодирани за това, че уважават семейните отношения, но в същото време не влагат много усилия да интегрират тази политика в често отровната си 24-часова работна култура. Вярно, някои компании наистина предлагат щедри условия за майчинство. Но тежко на дамите, които се осмелят да се възползват от тях. Жените често са косвено и директно дискриминирани след като излязат в майчинство, а отсъствието им от работа за по-дълго от 9 месеца има изключително тежки последствия за тях.

Да, решението на Мариса Майер разкрива видима привързаност към начин на живот, изпълнен с конферентни разговори извън работно време и почивни дни, прекарани в писане на мейли. Но също така казва и истината за отпуската по майчинство, която често остава неизречена и която важи както за работохолиците, така и за по-малко амбициозните дами: да стоиш сама вкъщи с бебето може да бъде наистина скучно.

Родих сина си на 1 ноември 2012 година. До Деня на благодарността се чувствах напълно полудяла. Навън беше много студено, тъкмо се бяхме преместили в нов квартал, нямах приятели наоколо и не изпитвах никакво желание да се запознавам с нови хора (бебето ми осигуряваше достатъчно новости и нямах нужда от повече). Затова прекарвах времето си затворена между четирите стени на апартамента си, тялото ми беше заето с рутината по грижите за новородено, а съзнанието ми се чувстваше лишено и безнадеждно. Убивах физическата болка със сериали. Много сериали.

Това, за което копнеех, за което дори горях, беше да се завърна в света, в който живеех повече от десетилетие. Темпераментът на детето ми не ми оставяше време да чета, дори нямах свободни ръце, за да го правя, а да пиша беше пълен абсурд. И въпреки това отказвах да потърся помощ от някого, който щеше да ме отмени в грижите за малкия.

Тъй като знам колко е важно майчинството, щях да се чувствам глупаво, ако бях поискала по-кратък отпуск. Честно казано като човек, работещ на свободна практика, нямах право на никакво майчинство. Но със съпругът ми бяхме спестили достатъчно пари, за да си позволя да не работя три месеца, а мисълта да ги изхарча всичките ме караше да се чувствам като абсолютна неблагодарница и лоша майка.

Успях да издържа до третата седмица на декември, когато промених мнението си. Тогава намерих гледачка, която да идва у дома по пет часа дневно и дори тази съвсем малка промяна сериозно повлия на щастието ми. Какво чудо е да откриеш, че след огромният шок от първото дете, все още си същия човек! Малко по малко започнах да прибавям часове към графика си и до края на следващата година работех по 35 часа седмично – или това, което се нарича „Френско работно време“.

Ако някога имам още едно дете, за което силно се надявам, ще започна бавно да се придвижвам към стария си начин на работа около втората седмица след раждането. Не си представям, че ще мога да върша много, но бих могла да отделям по 2-3 часа дневно, за да поработя на компютъра и да накарам съзнанието ми да се завърне към старите си навици. Бебето ми ще бъде в съседната стая и ще мога веднага да се погрижа за него, ако се разплаче.

Фактът, че съпругът ми успя да си взе осем седмици платен отпуск и имахме привилегията да намерим бавачка, която да се грижи чудесно за сина ни, прави завръщането ми към работата далеч по-лесно от обичайното. Ще се възползвам от физическата и емоционалната почивка, бебето ми също – една нещастна майка не би могла да се грижи пълноценно за детето си.

Не разбирайте думите ми като аргумент срещу семейната политика в работата. Едва 12% от американците в частния сектор имат достъп до платен отпуск по майчинството и ние сме единствената индустриална държава в света, която няма единна политика по въпроса. Да имаш правото да се грижиш за новороденото си, без да рискуваш работата си, е основно човешко право, което американското правителство продължава да отрича.

Имайки това предвид, смятам, че трябва да се борим за това тези програми да заработят по-добре както за жените, така и за мъжете. Възможността да можеш да определиш сам отпуската си е изключителна привилегия, която се отдава само на онези, които са шефове, като Мариса Майер, или на тези, които сами са си шефове – като мен. Но представяйки си как бъдещето може да бъде по-добро за семействата, си струва да помислим за преживяванията и чувствата на жените, които са били изправени пред избор: кариерата или майчинството.

Да, отпускът по майчинството не е като дреха в универсален размер. Някои от нас свикват по-бързо с това да бъдат родители и да интегрират професионалното си Аз с родителското Аз. И когато работата ни го позволява, можем да се завърнем малко по-бързо към работното си ежедневие. Започването на работа на непълен работен ден след майчинството е част от политиката в държави като Австрия, Белгия, Канада, Финландия и Норвегия. В повечето други държави, уви, твърде малко компании го предлагат като опция.

Харесвам тази идея, защото би направила живота на много родители по-лесен и финансово стабилен през първата година от живота на детето им. Но по-важното е, че така се създава прецедент, в който се доказва, че грижите за детето и работата могат да бъдат напълно съвместими. Трябва светът да възприеме гледната точка, че кариерата и семейството могат да съществуват заедно, без хората да се впускат в излишни и безкрайни разговори за „баланс“ и „жонглиране“ между двете.

Като човек, който е получил шансът да работи и да бъде майка в същото това време, мога категорично да заявя, че това е не само по-добро за родителите, но и за детето.

- Eлиса Страус



Теми   кариера | майчинство | родители

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.