Коледа е най-вълшебният празник и никой не го чака по-нетърпеливо от децата, но в живота на всяко дете настъпва момент, в който магията бавно се разпада. Кой е Дядо Коледа? Как носи всички тези подаръци? Как влиза през комина, когато живееш в блок и в апартамента ти положително няма комин? Дали Дядо Коледа не е измислен?
Децата са изпълнени със съмнение, а ти се разкъсваш от дилемата дали да им кажеш, че всъщност Дядо Коледа не съществува и мама и тати носят подаръците. Дали това няма да съсипе Коледата на децата ти?
Всеки родител е изправен пред такава дилема, но една майка я е решила по най-невероятния и мил начин. Искаме да ви споделим историята на Лесли Ръш, защото тя ни напомня за истинския смисъл на празника – да бъдем добри и да даряваме щастие.
Ще се радваме, ако нейният опит вдъхнови и други родители:
„В нашето семейство си имаме специална традиция, при която детето научава истината за Дядо Коледа и то самото се превръща в Дядо Коледа. По този начин историята за добрия старец не е лъжа, която, рано или късно, ще бъде разкрита, а една безкрайна поредица от добри дела.
Когато децата са на 6-7 или когато видиш, че започват да стават подозрителни за съществуването на Дядо Коледа, можеш да пристъпиш към плана, защото детето е готово.
Един ден ги завеждам на „кафе“ в някоя заведение. Сядаме на сепарето, поръчвам им напитки и им съобщавам следното нещо:
„Тази година много си пораснал. Не само си станал по-висок, но виждам, че и сърцето ти е станало по-голямо (тук е добре да споменеш няколко добри дела, които детето е направило през изминалата година – проявило е състрадание, съобразило се е с чувствата на другите...). Всъщност сърцето ти е станало толкова голямо, че си мисля, че си готов да станеш Дядо Коледа. Вероятно си забелязал, че повечето хора, които се представят за Дядо Коледа, всъщност носят костюми. А може би твои приятели са ти казали, че Дядо Коледа не съществува. Много деца си мислят, че е така, защото те не са готови да БЪДАТ Дядо Коледа, но ти си готов.
Кажи ми кое е най-хубавото нещо, свързано с Дядо Коледа. Какво получава Дядо Коледа в замяна на това, което върши? (тук насочи детето от „бисквитките“ към топлото чувство, че е направил нещо за някого) Сега ти си готов да извършиш първото си дело като Дядо Коледа!“
Старай се да звучиш възможно най-конспиративно и загадъчно.
След това карам детето да избере човек, когото познава – обикновено някой съсед. Детето тайно трябва да разбере от какво има нужда този човек, да го осигури, да го опакова и да го достави, без да разкрива откъде се е взел подаръкът. Да бъдеш Дядо Коледа, е безкористно дело, което не чака отплата и благодарност.
Най-голямото ми дете избра „вещицата“ на ъгъла. Тя наистина беше ужасна жена – имаше висока ограда около къщата си и никога не позволяваше на децата да влязат, за да си вземат изгубената топка или хвърленото фризби. Крещеше по тях, за да играят по-тихо... и прочие. Синът ми забелязал, че всяка сутрин, когато излизала да си вземе вестника, била боса, така че решил, че жената има нужда от пантофи. След това я шпионирал, за да прецени колко големи са краката ѝ, за да знае какъв размер да купи. Скри се в храстите една събота и от там прецени, че е среден размер. Отидохме до магазина и купихме топли пантофи. Той ги опакова и надписа: „Весела Коледа от Дядо Коледа“. Един ден, след вечеря, отидох със сина ми до нейната къща и той ги пъхна под портата. На следващата сутрин я видяхме как излиза, за да вземе вестника си, тогава вдигна подаръка и се прибра вкъщи. Синът ми беше толкова развълнуван и нямаше търпение да види какво ще се случи след това. На следващата сутрин, когато минавахме покрай къщата ѝ на път за училище, тя излезе, за да вземе вестника, и видяхме... че си носи пантофите! Синът ми изпадна в екстаз. Трябваше да му напомня, че НИКОЙ не биваше да разбира какво е направил, иначе нямаше да бъде истински дядо коледа.
През годините той подари подаръци на много хора и измисляше индивидуален и личен подарък за всеки от тях. Една година излъска колелото си, сложи му нова седалка и го подари на дъщерята на наши приятели, които бяха много бедни. Все пак за такъв жест първо попитахме баща ѝ. В крайна сметка изражението на лицето ѝ, когато видя колелото на двора, украсено с огромна панделка, беше почти толкова трогателно, колкото изражението на моя син.
Когато вторият ми син трябваше да се присъедини към редиците на Дядо Коледа, големият ми помогна с встъпителната реч. Те имат вроден талант за правене на подаръци и никога не са се чувствали измамени и излъгани, вместо това са горди, че знаят тайната на Дядо Коледа.“
НАЗАД
