Някои родители по всякакъв начин се опитват да предпазят децата си. Те разрешават всеки проблем, спестяват всяка болезнена истина, нагърбват се с всякакви отговорности, за да може детето им да е защитено. Но дали това е правилният начин?
Според други родители е по-добре да бъдем откровени с децата си и да ги предпазим от разочарованията като предварително им разкажем за всички страшни и болезнени страни на това да си възрастен.
Ако и ти си на второто мнение, вероятно си струва да прочетеш писмото на Даря Королкова до 15-годишната ѝ дъщеря:
1. След 3 години ще мога да те изгоня от къщи.
Страшничко звучи, нали? Когато станеш на 18 г. ще имаш две възможности. Първата – влизаш в университет и аз ще те издържам и подкрепям както мога до завършването ти или до намирането на работа. Втората – отказваш се от следването (никога няма да те осъдя за това) и почваш работа. В този случай ще трябва да се грижиш сама за себе си. Няма да издържам девойка на 18+, която не учи, защото смятам това за неправилно. Имаш 3 години да решиш…
И да, вече сме обмислили преструктурирането на апартамента. Твоята стая ще стане наша спалня.
2. Ти си прекрасна. Ти си красива. Ти си много умна.
Ти си много по-добра от мен. Ти си забележителен човек. Познавам те от 15 години и ти си по-прекрасна от дъщерята, която съм си представяла и в най-смелите си мечти. Ако някой не го разбира, това е негов проблем.
3. Аз не съм примерът, който трябва да следваш.
Ти си съвсем различна, отделна личност. Ти имаш своята собствена индивидуалност. Не си длъжна да харесваш това, което аз харесвам, и имаш пълното право да отхвърлиш моя авторитет и да не споделяш моите ценности. Има само един проблем с това – сама ще носиш отговорността за изборите си.
4. Ти си свободна личност. Нищо не очаквам от теб.
Можеш да станеш механик, бизнес анализатор, домакиня, козметичка, мениджър или касиерка в супермаркет. Не е моя работа да се меся в живота ти. Но не забравяй точка първа.
5. Нищо не ми дължиш.
Не съм те отгледала с идеята, че един ден ще ми връщаш грижата под формата на дълг. Не очаквам да ми осигуриш охолна старост. Ти имаш правото да избереш това, върху което да се фокусираш. Това е твоят живот и твоят избор.
6. Имаш дом.
Каквото и да се случи в твоя живот, ще съм до теб, ако имаш нужда от теб. Ще те подкрепя, ще споделя щастието и мъката ти, ще ти помогна, ако ме помолиш. Но няма да се намесвам своеволно.
7. Аз имам свой живот.
Не съм длъжна да помагам, ако просто ми свирнеш или щракнеш с пръсти. Не съм длъжна да зарежа всичко, което правя, или да жертвам комфорта си заради теб. Мога да го направя, но не съм длъжна.
8. Ти имаш твой живот.
За кого да се омъжиш, дали да имаш деца, с какви хора да спиш, за кого да гласуваш...това си е твоя работа и ти решаваш. Моите възгледи, житейски принципи и убеждения не трябва да ти влияят по никакъв начин. Трябва да следваш сърцето и съвестта си. От това ти няма да ме загубиш, няма да престанеш да си моя дъщеря.
9. Никой не иска да ти навреди.
Не е лесно да го разбереш, но е самата истина: всички мислят само за себе си. И аз. Да. Всеки човек при всички обстоятелства се държи така, както в този момент смята за правилно. Никой не иска да влоши живота ти съзнателно. Той (или тя) действат така, както смятат, че е най-добре за тях. Нищо повече. Просто вашата визия за света не съвпада в конкретния момент.
10. Светът е несправедлив.
Няма гарантирани рецепти как да достигнеш успех и как да избегнеш провала. Ти не контролираш този свят. Можеш да правиш всичко правилно и пак нещата да се объркат. Можеш да направиш всичко по „грешен” начин и да си победител. Единственото, за което трябва да се безпокоиш, е да бъдеш честна със себе си. Не се заблуждавай. Опознай себе си. Осъзнай своите истински потребности и чувства. И мисли какво е най-доброто за теб.
11. Твоето „добро“ почти винаги ще е нечие „лошо“.
Когато получиш работата, когато успееш да влезеш в университет, ти заемаш нечие друго място. Когато излезеш на среща с някого, може би отнемаш възможността на друг да срещне голямата си любов. Когато ходиш на кино, може би си заела нечие любимо място в киносалона. Не го мисли много. Твоето „лошо“ често ще означава нечие „добре“, така че сте квит.
12. На 100% можеш да вярваш само на себе си.
Не, даже не на мен, само на себе си. Аз не съм в главата ти, а ти винаги ще оставяш нещо недоизказано, ще имаш тайна, която пазиш от всичко. Знам това, защото и аз съм го правила. И аз имам майка. Само ти знаеш ВСИЧКО за себе си. Само ти знаеш на какво си способна.
13. Не прехвърляй отговорността.
Ти носиш отговорност за живота си след 18-годишна възраст. Раждай деца, ако можеш да ги отгледаш сама. Нагърби се с трудна работа, ако смяташ, че можеш да се справиш. Емигрирай, ако можеш да оцелееш сама в чужда страна. САМА. Ако ти провърви и намериш хора, които да ти помогнат - ще ти е по-лесно. Но те НЕ СА ТИ ДЛЪЖНИ. Запомни го.
14. Прави си сметката.
Всяко действие има последствия и вероятно няма да можеш да предвидиш всичко. Но се опитай да си представиш повечето. Колкото по-добре си представиш вариантите — толкова по-разумно ще е решението ти.
15. Не ме слушай.
Споделих ти 14 точки, които според мен ще направят живота ти по-добър от моя. Но ти не си аз. Не се сравнявай с мен. Винаги съм искала да родя човек, който да намери своя собствен път. Затова давай, намери го и живей!
15. а) Само недей да се оплакваш за избора си...
15. б) И не си изключвай телефона. Тревожа се.
Даря Королкова
НАЗАД
