Майчинството разшири способността ни за любов и ни преобрази като жени. Това е работа, която изисква много отдаденост - тя изисква да бъдем най-добрата версия на себе си, като постоянно ни изтощава и трябва да измисляме всевъзможни начини да възстановяваме силите си. И докато се движим по този път на родителство, ние виждаме, че вие също търсите своето място в света.
Трудно е за вас да разберете, че сме били на вашето място, не чак толкова отдавна.Въздъхвате и казвате: "Ти нищо не разбираш" и "Не знаеш какво е това. Не можеш да разбереш какво правим”. Виждате ни само като майки , както ние виждахме собствените си майки не толкова много години преди вас.
Ние сме онези, които ви прегръщат нежно през нощта и проверяват под леглото за чудовища. Онези, който си спомнят, че харесвате само хрупкавото фъстъчено масло на сандвичите си, а хлябът е изрязан, така че не се виждат петна от кора. Онези, който носят удобни обувки и чанти пълни с бисквитки и лакомства „за по път”.
Но ние сме повече от това.
Някои от нас бяха "мъжки момичета". Играехме на топка с момчетата от квартала в продължение на часове и се катерехме по огромни дъбове на хълма. Хващахме светулки в буркани, докато майките ни търсеха да се прибираме за вечеря. Някои от нас бяха лидерите, измисляйки всякакви видове магарии.
Искахме да сме ветеринарни лекари, полицейски служители и олимпийски гимнастички. Спяхме на двора, под звездите и мечтахме за пътуване по света. Искахме да направим нещо, да бъдем важни. Бяхме свободни.
Обичахме музиката. Превъртахме една касета отново и отново; Внимателно изучавахме всяка дума от "Piano man", за да можем да впечатлим нашите приятели. Прекарвахме часове в стаите си,слушайки Led Zeppelin и Stevie Nicks, като си спомняхме за отминали дни и загубени любовници.
Целувахме момчетата зад пейките на училището и се преобличахме с дрехите на нашите приятели - тези, които майките ни със сигурност не биха одобрили. Казвахме на родителите ни, че отиваме на кино, след което се промъкваме зад театрите и наблюдаваме как богатите хора пият кестенява течност от кафяви хартиени торби. Бяхме безстрашни, без отговорности. Бяхме забавни.
Прекарвахме лятото, плувайки в обществения басейн с приятели, пиехме сок и ядяхме сандвичи с пушено сирене, докато бащите ни играеха покер по цял ден. Прекарвахме нощите на пързалка, хванати за ръце; Бяхме неудържими.
Някои от нас бяха последователи, прекарваха години, опитвайки се да се впишат в компанията. Дори се преместиха в нови училища, в нови държави и трябваше да започнат отначало. Просто се опитваме да намерим пътя си.
Влюбвахме се - повече от веднъж. Бяхме готови веднага да отдадем сърцата си, после научихме колко е важно да се увериш, че този, на когото даваш сърцето си, цени неговата стойност.
Бяхме определени. Някои от нас завършиха колеж, работейки на две места. Пътувахме с приятели и прекарвахме летни вечери на капаците на колите си, разказвахме истории и крояхме планове. Имахме света на върха на пръстите си.
Да бъдеш майка категорично ни промени за добро, в това сме сигурни. Но ние бяхме всички тези неща, преди вие да се появите на този свят. Бяхме там, където сте вие сега. Всичките ви надежди и страхове, ние също ги почувствахме. Няма да се преструваме, че разбираме всичко, но знаем, че сме повече от майки. Някога бяхме като вас.
НАЗАД
