Не веднъж сме чували „Пази го като очите си!“, но какво става, когато съдбата ни ги отнеме? 
Продължаваме ли с живота си или не се показваме навън? Забравяме ли светлината на слънцето или тя става по-ярка от всякога? Днешната статия е за момче, което умее да вижда и без очите си. 
 
На две годишна възраст Бен Ъндъруд получава диагноза рак на ретината. Година по-късно и двете му очи биват отстранени за да се спре разпространението на болестта из тялото му. 
Когато е на пет с помощта на Даниел Киш се научава да се ориентира така, както го правят делфините и прилепите – чрез трептенията на звука и получава своя прякор „хлапето-делфин“.
 
Бен се научава да възпроизвежда малки звукове с помощта на езика си, така че, макар и тихото eхо, което те създават, да му помага да се ориентира в пространството. С течение на времето, той става все по-добър и това му връща нормалния начин на живот. Той умее да тича, да играе баскетбол, да кара скейтборд, ски и дори да играе видео-игри. Невероятно, а? Когато излиза, Бен слага изкуствени очи, направени от подходящ материал, за да не притеснява хората с гледката и да не се чувства неловко. 
 
Бен се превръща в човек, достоен за уважение, който служи за пример, показвайки ни, че всичко е възможно, щом го желаеш от сърце. За съжаление през 2009г. Бен умира от същата болест, отнела зрението му, но майка му желае хората да знаят, че той не е бил сляп, просто е виждал нещата по различен начин.