"Кога за първи път се почувства като майка?" Много пъти съм си задавала този въпрос през последните пет години. Питала съм и други жени, а отговорите бяха разнообразни... Но кога за първи път аз се почувствах като майка?
При мен се случи, когато видях онази малка червена линийка, която криеше толкова огрoмна промяна. Стоях в банята на първия ни апартамент заедно и се бях втренчила в теста. Знам, че звучи клиширано, но усещах вълнение и страх едновременно. Сякаш не можех да повярвам, че този момент е истински, а го бяха чакала години наред. Щастието ми беше примесено с един голям въпрос: "Какво ще правим сега?"
Когато усетих първата си контракция. Когато родих естествено първото и второто си дете. Когато имах много приятно раждане (с упойка) на третото. Всеки път когато поглеждах за първи път децата си. През всичките тези пъти се чувствах като нечия майка, усещайки топлината на кожата им върху моята. Чувайки тихия им, безпомощен плач. Гледайки, слушайки, усещайки малките същества, които растат в мен.
Първият път, когато кърмих. Когато се съмнявах в себе си и се чудех дали ще мога да нахраня бебето си? В началото кърменето е толкова странно нещо. Когато сестрата ми носеше бебето за първи път, усещах храненето като нещо чуждо и много непознато. Това беше само едно от малкото неща, които ми предстоеше да науча по време на майчинството.
Когато усещах, че сърцето ми се къса, защото бебето не спи, а в същото време ми се плачеше, защото и аз не бях мигвала няколко поредни нощи. Това е едно от най-странните чувства, които съм усещала. Безкрайният, всекидневен страх, че могат да се наранят по някакъв начин, че аз мога да се проваля като родител, че някой ден ще се изправят пред големия свят без мен.
Когато се нуждаят от мен. Да ги къпя, да връзвам обувките им, да сменям памперсите им... Когато трябва да ги гушна, защото сънуват кошмари, когато обядваме заедно и ги уча да държат приборите. Когато трябва да им обясня нещо за първи път.
Когато трябва да отменям планове, защото някой има температура, когато се превърнах в приятелката, която винаги обърква организациите, защото детските нужди са преди моите.
Когато усещам любовта им. Когато ме прегръщат силно и ме засипват с целувки. Когато искат мен. Когато съм единствената, която може да ги успокои. Когато ми казват, че съм най-добрата майка на света.
Да бъда майка ме превърна в най-добрата ми версия. Децата ми ме научиха да обичам с открито сърце и винаги да търся доброто в хората. Да бъда щастлива, въпреки хаоса, който ме обгръща в някои дни. Да прощавам. Да работя усилено. Да показвам състрадание. Да бъда мила.
Е? Кога за първи път се почувствах майка?
Когато осъзнах, че ние със съпруга ми създаваме нов живот, изпълнен с цялата любов, на която бяхме способни. Когато престанахме да бъдем егоисти. Защото любовта ни към тях е най-великата сила. Любовта създава чудото на живота. Любовта е родила думичката „мама“. Любовта те прави най-силния човек на света, защото на света се е появил някой, който е по-важен от теб!
НАЗАД
