Запознайте се с малката Грейс, която се ражда два месеца по-рано от предвиденото, през октомври 2016 г.

Грейс страда от синдрома на Даун, а лекарите бързо я диагностицират и с рядък вид рак на кръвта, който засяга едва 4-10% от децата със синдром на Даун. Грейс е само на два дни, когато трябва да премине през първата процедура с химиотерапия.

Лечението се оказва успешно и Грейс се прибира у дома след два месеца, но още преди да навърши годинка, момиченцето отново се разболява от още по-страшна форма на левкемия, при която шансовете ѝ за живот са само 26%.

Малката Грейс обаче е истински боец, защото след 8 месеца е готова да се прибере у дома, а ракът отново е в ремисия.

„Въпреки всичко, през което премина, Грейс винаги е била щастливо и слънчево бебе“, казва майката Валери. Тя споделя, че 17-месечната Грейс винаги се е усмихвала.

За съжаление, болницата се е превърнала във втори дом на родителите на Грейс и на по-големия ѝ брат Робърт, който е на три годинки. От нейното раждане семейството е прекарало само 5-6 месеца у дома.

Вторият вид левкемия, от който Грейс се разболява, е остра миелоидна левкемия, от която по-често страдат хора със синдром на Даун. Въпреки че този вид левкемия е лечим, телата на такива деца са много чувствителни към химиотерапията: „При Грейс съществуваше огромен риск от тежки инфекции, затова трябваше да е под лекарско наблюдение през цялото лечение“, казва нейният педиатър.

Грейс е отпразнувала и първия си рожден в болницата. „Когато гледам снимки от първия ѝ рожден ден, сърцето ми се къса, казва майката. Много се постарахме да направим деня ѝ специален, но тя просто беше толкова болна и изглеждаше много зле.“

На 21 март, Международният ден на хората със синдром на Даун, семейството най-накрая научава добрата новина – Грейс може да се прибере у дома, защото ракът отново е победен. „Когато научих новината, просто не можех да дишам. Усещането беше невероятно, но и много странно, защото повечето време бяхме прекарали в болницата. Но когато се прибрахме у дома, много се зарадвах, защото най-накрая можех да изпълнявам ролята си на майка“, споделя Валери.