Правиш всичко в любовта.
Често си архитект, основа и се грижиш на този дом, който двамата уж се опитвате да изградите. Но партньорът ти винаги изглежда твърде изтощен, твърде наранен и следователно неспособен да положи дори половината от твоите усилия.
Тъй като мислиш за една връзка като за нещо изключително ценно и за двама ви и се отнасяш към вас двамата като към нас, вместо като към ти и аз, често си казваш, че няма значение кой влага най-много усилия. Важното е, че къщата е построена и от двамата в крайна сметка. Така че нямаш нищо против да инвестираш цялото си време, пари и енергия, създавайки тази връзка, която толкова много искаш да проработи.
Докато задачата да изградиш тази връзка най-вече сама, е изключително изтощителна, все пак намираш енергия да лекуваш раните на партньора си с надеждата, че някой ден, когато той бъде напълно добре, ще бъде на същата вълната като теб по отношение на усилията за тези отношения. Така че, не се оплакваш. Не спориш много, нито удряш масата, когато ти казва, че не е 100% сигурен за теб заради белезите, които му е дала бившата му. Нито плачеш толкова пред него, когато е изтощително да го чуеш да ти каже, че не може да те покаже толкова, колкото приятелката си, защото се плаши, че това няма да проработи още веднъж. Не въздъхваш, когато не иска да държи ръката ти толкова много пред тълпа. Не казваш нищо, когато ти каже, че някой ден ще те обича точно толкова, колкото и ти го обичаш - поне се надява да го направи, защото е наясно с всичко, което правиш за него.
Но цялата тази надежда, всички онези малки рани, плетени в гърдите ти се превръщат в много по-голяма рана, когато най-накрая си тръгне и даде на следващото момиче всичко, което си искала: сигурност, ангажираност, снимки на двойка в социалните мрежи, държането за ръце и небрежната обич пред тълпата.
Знам как се чувстваш, когато ставаш свидетел на това. Знам колко си плакала на възглавницата си всяка вечер и се чудиш: „Защо никога не бях достатъчна за теб въпреки всичко, което направих за нас? Къде сбърках, че си ѝ дал всичко, което исках?“
И в деня, когато ще събереш смелост най-накрая да се сблъскаш с него с този въпрос, отговорът ще дойде непоколебимо.
Той ще ти каже, че не е редно да сравняваш отношенията си с него и връзката му с това ново момиче. Ще ти каже, че всяка връзка е различна. Ще ти каже да спреш да бъдеш свръхдраматична и налудничава и че наистина се е опитал с теб.
И тогава ще дойде убедителното „Не е заради теб, а заради мен“, дългата реч за това колко си съвършена и колко несъвършен е бил той. Това ще бъде последвано от „Наистина те уважавам“ и твоят похвален начин да обичаш фразата, че ти е писнало да го чуваш от всеки мъж, който те напусне. Тогава ще дойде предложението да бъдете приятели. Той ще се опита да те убеди, че всеки зрял индивид прави същото след раздяла.
Но сега това не те докосва. Сега думите му нямат власт над теб. Действията му са разрушили завесата. Вече можеш да видиш много ясно.
НЕ МОЖЕШ да бъдеш приятелка с мъжа, когото си обичала и да си лекарство за следващото момиче след теб.
Боли. Почти идва като неблагодарност от него.
Затова сега, когато си тук, седнала и четеш тази статия, трябва да се съсредоточиш върху написаното по-долу. Ако искаш да прекъснеш този проклет цикъл, трябва да повярваш и да практикуваш всичко това.
Не носиш отговорност за "поправянето" на чуждите мъже
Повтори това на себе си, докато не повярваш. Не е твоя работа да поправяш разбити души в една връзка, която трябва да се състои от двама равни, опитващи се да бъдат едно. Имаш нулева супер сила за това. Ти си нормално момиче, което се опитва да обича и да бъде обичано. Приеми го. НЕ МОЖЕШ да поправиш този човек, колкото и да искаш и той да те желае толкова.
Не можеш да накараш някой да се съвземе, ако той не иска
Следващият път, когато си помислиш, че си способна да промениш мъж или да повярваш, че крайностите на любовта ти могат да го убедят да се излекува и да те обича обратно, напомни си, че счупеният мъж е точно като пълзящ охлюв със счупена черупка. И точно както охлювите имат способността сами да оправят счупената си черупка, никой не може да оправи счупен човек, освен той самия.
Мъж, който продължава да говори за бившата си и за раните, които му е нанесла, е червено знаме
Мъж, който не е преодолял бившата си, не е правилният за теб. Правилното нещо, което трябва да направиш след раздялата, е да изчакаш, докато не се излекуваш напълно преди да се приближиш до нов човек. Да бъдеш със счупен мъж и да се съгласиш на глупостите, които ти предлага през времето, в което го боли и едновременно да се "опитва" да те обича, само ще те превърне в отскок, който продължава много повече от една нощ, където телата със сигурност ще се срещнат, но не и сърцата. И не искаш да си този човек.
Заслужаваш някого, който е пълноценен, а не такъв, който сам ти се предлага на парчета
Точно както как една счупена ваза не може да държи розите на място, за да ги поддържа живи, счупеният човек не може да те държи или да ти осигури всичко, което поддържа връзката жива. Заслужаваш някого, който ще бъде толкова сигурен, колкото и ти за него във връзката. Заслужаваш някого, който е доволен от себе си преди всичко, преди да може да осигури допълнително вълшебно докосване на щастие в живота ти.
Знам, че е по-лесно да напишеш статия или да хвърлиш съвети в лицето си, отколкото да вярваш и да практикуваш същите съвети, но трябва да продължиш да си повтаряш тези четири неща, докато твърдо не повярваш.
Отново повтарям: не е твоя отговорност да поправяш разбити мъже.
НАЗАД
