Усетих сърцето ти и всичко, за което можех да мисля, беше как ми трябва пространство. Въпреки че да поставя главата си на гърдите ти беше намерението ми да се чувствам спокойна, а не да искам да тичам.
Целунах бузата ти, но просто ме накара да се чувствам толкова тъжна.
Остави ме точно когато започнах да се чувствам като у дома си. Ти избяга уплашен, затова се подготвих. Как отново се озовах тук, това не е краят?
Самият ти дори не си сигурен, че не искаш сърцето ми...
Моля те, знай, че това не е вярно следващия път, когато се почувстваш тъжен. Въпреки че може да дойде като изненада, действията ти ще се превърнат в това, което чувствам към теб.
Не, че не те искам. Не искам някого, който не е сигурен дали ме желае.
Разбираш ли, и аз имам значение... точно толкова, колкото и ти. Но за себе си имам значение повече. Това е общото между нас двамата и това е добре.
Мога да прекарам нощите си вкъщи, сгушена до жилетките си, които миришат на теб.
Въпреки това, също като теб, мога да спя сама, гола и в мир, защото имам себе си. Обещах си, че никога повече няма да сложа някого, който полага минимални усилия пред сърцето си. И имах предвид това.
Трябва да знаеш обаче, имам предвид и това, когато ти казах как се чувствам към теб. Искам да те държа здраво, но само ако се държиш правилно с мен. Искам да те стопля, но не и ако в замяна съм студена.
И накрая, искам да направя така, че да се чувстваш обичан до края на живота си. Искам да го направя толкова много.
Просто не, ако любовта не се връща... Не, ако и ти не ме обичаш.
НАЗАД
