Отне ѝ много време да проумее една истина - ти просто не я искаше.
Направи всичко по силите и възможностите си, за я откажеш. Но не ѝ го каза в очите. Избра лесния начин.
Мислех, че си различен. Знаеш ли... Много пъти е била отхвърлена и ранявана. Не от мъже, разбира се. Ти си първият. Мисля, че трябва да ти е благодарна.
Искаше да я сринеш. Не знам защо. Може би, защото някой е постъпил така с теб. Може би, защото това е твоят начин. Може би не си имал лоши намерения.
Не знам. Всъщност вече няма значение.
Мина доста време от последният път, в който си общувахте по онзи странен начин. Приличате си по нещо - и двамата сте непораснали деца. Това, което показвате на света е сила, мощ, успехи, но всъщност се страхувате, не вярвате на никого и нищо.
Успяхте да минете през всякакви предизвикателства в онзи период. Сами. Но не събрахте смелост да се изправите един срещу друг и да си кажете истината в очите.
Можеше да се получи нещо красиво, но и за двама ви беше по-лесно да мислите как няма да се случи.
Надявам се да сте доволни от "добре" свършената работа. Пожелавам на всеки от вас да намери това, което търси. Надявам се и двамата да научихте по нещо.
Автор: Валентин Петров
НАЗАД
