В началото на всяка връзка не мога да видя истинското Аз на половинката си, никой не може да го направи. А аз започнах да се съмнявам в любовта ти, защото ти като много момчета се увличаше по блестящото. Знаех, че някои момичета се подиграват на такива като мен, че сме прекалено прости, фокусирани върху това какви искаме да сме, а не върху това да угаждаме на всяка прищявка на половинката ни. Само ако част от теб харесваше това, че съм различна, че не съм от масата...
Започнах да забелязвам всички, които се въртяха около теб, всяка твоя игра, всяка лъжа и манипулация. Забелязах как любовта ти разрушава. Помислих си, че си израснал тези неща, но осъзнах, че това не е така. Може би си спрял да търсиш истинската любов. Може би такива като теб не се променят. За теб любовта е игра, едно голямо предизвикателство. Ти не търсеше човек, който да заспива и да се събужда до теб, а почивка., едно развлечение.
Ти не спря да търсиш признание. Съдеше хората по дрехите и колите им. Впечатляваше се по външния вид и фалша. Не можеше да видиш кое е истинско. Веднъж те хванах да гледаш какви дрехи нося и какви марки са те. Ти толкова се радваше, когато не обсъждах страховете си, а само постиженията си. Ти ме харесваше повече, когато не изпъквах. На теб ти допадаха само повърхностните разговори. Постепенно спря да ме забелязваш.
Това, което ми показа, че не си за мен, бяха моментите, в които бяхме заедно и се чувствах изгубена. Знаех, че ти търсиш неща, които аз не притежавах. Каквото и да кажех, оставаше незабелязано. Всяка сутрин без теб беше прекрасна, защото бях себе си.
Чувствах се така, сякаш трябваше да се състезавам, за да получа твоята любов и внимание. Накрая знаех, че не си за мен. Когато усещах любовта ти като предизвикателство, което трябваше да спечеля. Когато бях просто част от твоя списък. Вече знаех, че ти не си за мен. Да напусна това състезание – това решение бе моята победа. Осъзнах, че съм повече себе си, когато си тръгнах.
НАЗАД
