Най-трудно е да те забравя...

Най-трудното нещо, което трябваше да науча в живота си, беше как да те забравя...

Ти беше този, който ме научи, че има живот зад стените на моя свят. Че има живот, който сякаш е изрисуван в силната ти прегръдка и че единствената радост, от която някога ще се нуждая, е да бъдеш близо до мен.

Ти ме учи, че дишането не е просто стандартна физиологична нужда. То представлява емоциите ми, които изразявам с всяко вдишване и издишване и позволявам на целият си организъм ги да усети с всяка фибра.

Но може би най-големият урок, който научих от теб е, че болката не съществува само в един свят. Тя съществува в няколко вселени и аспекти от живота ни и всичко те се сринаха едновременно - чувствах се така, сякаш някой просто е изсмукал енергията ми. Усетих толкова силна и всепоглъщаща болка, когато ти излезе от живота ми и затвори вратата след себе си.

Научи ме, че животът ми продължава, но когато си тръгна, той започна да умира, а смъртта му бе сякаш се чупя на хиляди парченца, всяко от което ме нараняваше физически и емоционално.

Научи ме, че болката съществува в дишането, в сивото ми ежедневие, в самотата на нощта... А тя, заедно с тъгата, съществува в средата на претъпкана стая и в самотната спирка на метрото.

И по някакъв начин, дори когато си мислех, че вече съм те преживявала и съм претръпнала, болката сякаш си проправяше път отново, за да ме подсети, че всъщност не съм.

Най-трудното нещо, на което някога ме научи е, че въпреки цялата болка, която понесох, аз ще остана жива.

Ще мога да съществувам с или без теб в живота си. И това, независимо от всичко, винаги ще ме наранява.

Научи ме. Моля те.

Научи ме как да те забравя...

НАЗАД