Напоследък научих, че не е важно кой ти липсва, а да избереш хора, които избират теб.

Научих, че може би не става въпрос за вратите, които се затварят, а за това да обърнеш внимание на тези, които се отварят. 

Разбрах, че може би не става дума за съвършенство, а за умението да се научиш да съжителстваш с недостатъците си.

Напоследък научих, че може би не става въпрос за това кой излиза, а по-скоро кой влиза в живота ти, за да ти помогне да почистиш бъркотията.

Научих, че не е важно колко пъти падаш, важното е да станеш отново с нов план.

Напоследък научих, че лечението не трябва да е красиво и сълзите не те правят слаб, но понякога тези самотни моменти са от съществено значение за развитието ти.

Напоследък научих, че на всички ще ни липсва някой в даден момент и това не ни прави слаби, а просто доказва, че любовта е била истинска дори в тяхно отсъствие.

Напоследък научих, че няма срок за изцелението. Няма място, на което можеш да отидеш или версия на себе си, в която можеш да се превърнеш, за да се отървеш от нея. Разбрах, че не можеш да преодолееш нещо, опитвайки се да го избегнеш.

Напоследък научих, че няма логика, когато става дума за емоции и понякога чувствата на хората просто се променят и не можеш да направиш нищо, за да ги върнеш обратно.

Напоследък научих, че единственото истинско нещо, което можеш да направиш, е да покажеш най-доброто от себе си и да се надяваш, че този, който е от получаващата страна, е на етап, в който е готов за подобни неща. В същото време е важно да знаеш, че това не винаги ще бъде така.

Напоследък научих, че не можеш да научиш някого да те уважава и понякога най-трудните разходки, които ще предприемеш, са далеч от тези, които не могат да те подкрепят по начина, по който се нуждаеш, за да бъдеш най-добрата своя версия. Че понякога дори хората, които ни обичат най-много, са токсични за нас и от тях е най-трудно да се дистанцираме.

Напоследък научих, че ако трябва да се отдалечиш от някого или нещо, направи това без горчивина, негодувание или недоброжелателност, защото хората ще запомнят най-много как си тръгваш.

Напоследък научих, че понякога ще трябва да прощаваш на хората, въпреки че те може и да не съжаляват, но ти заслужаваш спокойствие и щастие вътре в себе си.

Напоследък научих, че най-трудният човек, на когото ще трябва да се научиш да прощаваш, си самият ти, защото всеки все още се учи, опитва и се стреми да направи всичко възможно да води живот, с който се гордее.

Научих, че понякога по пътя към това да станеш най-доброто си аз ще има моменти, в които си най-лошата своя версия, но дори и тогава ще има хора, които те избират, обичат и искат, но преди всичко трябва да помниш винаги да избираш себе си.