Това осъзнаване на мен ми даде много.
Факт е, че всички живеем за себе си и за собственото си щастие. Ако някой ви каже друго, то определено ви лъже. Всяко отношение е основано на лична изгода. Ти обичаш този човек, защото ти е хубаво с него, защото те прави щастлив. Защото сутрин ти носи кафето в леглото, защото вечер те завива, когато заспиш. И той те обича, заради куп такива неща.
Обаче не е длъжен...
Нито да те харесва, нито да те иска, нито да те обича. Не е длъжен и да се буди до теб. Още по-малко е длъжен да организира деня, щастието или живота ти. Не очаквай всеки да бъде твой приятел, нито пък ти да бъдеш негов. Трябва да работиш, да израстваш, да успяваш. И това да се случва единствено и само заради теб самия. Следвай собствените си мечти, а не нечии чужди. А уважението на околните, си го заслужи. То не се подарява. Хората не са длъжни да споделят тайните, мислите и чувствата си. Ако го правят с теб, то е, защото сами са го поискали.
Аз съм от хората, които когато решат, че нещо им се полага, хабят страшно много време, нерви, енергия и усилия. Правя всичко, за да получа своето, но не очаквам никой да се бори за него. Умът си е мой, възпитанието също. Имам си някое и друго постижение, силна дружба и уважение.
И така...
Откакто осъзнах, че никой нищичко не ми дължи... започнах да получавам всичко. Опитай и ти.
Автор: Мия
НАЗАД
