Звучи много красиво, нали? Да намериш половинката си, да има кого да прегърнеш и целунеш, да има пред кого да се разкриеш, да виждаш бъдеще с него.
Намирането на този човек може и да е плашещо.
В днешно време има прекалено много правила в света на любовта. Перфектният мъж трябва да е привлекателен, секси, романтичен и да е всичко, за което сме мечтали, но такива мъже няма, защото перфектни хора не съществуват.
Това е причината да не искам някой перфектен. Не искам любовник. Искам най-добър приятел.
Искам някой, който да ме допълва. Искам да се будя до него с рошава коса и без грим и да не се притеснявам за нищо.
Искам човек, с когото мога да се смея, да разговарям и да минаваме заедно през различни приключения.
Искам онзи, с когото мога да говоря открито, да съм себе си, да мога да му споделя най-големите си тайни и планове, а аз ще бъде готова да изслушам неговите.
Искам да съм с някого, който ще е до мен, с когото ще си мълчим и ще е приятно.
Искам най-добър приятел, с когото да излизам, да се забавлявам, да гледаме сериали, който ще ми прави комплименти, но и ще бъде честен с мен.
Искам човек, който знае всичките ми тайни.
Имам нужда от онзи, който ще ме кара да се усмихвам, ще ме ядосва, влудява, но пак ще е до мен и ще ми е най-добър приятел.
И искам да се влюбя в него.
Разбирате ли, светът е един хаос, не всичко е вярно. Любовта не е да намериш перфектния мъж, перфектната половинка. Мисля, че любовта е да намериш най-добрия си приятел, който те допълва по толкова много начини, защото интимността ще дойде сама, но другото?
Искам най-добър приятел, когото да обичам и разбирам, както и той мен, да ме приема с всичките ми хубави и лоши страни и отново да избира мен.
НАЗАД
