Никога не съм съжалявала за нищо, особено за любовта ми към теб. Не съжалявам, че бях най-добрия ти избор, макар и д се отнася с мен, сякаш не бях такава. Не съжалявам, че бях твой приоритет, макар и да имаше много други неща преди мен. Не съжалявам за любовта ми, когато ми даваше празни обещания, когато каза, че те е грижа за мен, но не го показа, както и когато беше прекалено зает да ми отговориш на съобщенията, макар и да отговаряше на приятелите си. Не съжалявам, че те обичах, когато ми каза, че съм най-красивата, макар и да търсеше красотата и в други неща, когато каза, че съм твоя свят, въпреки, че даде това на друга.

Не съжалявам за любовта му, защото си заслужаваше борбата. Аз се влюбих в теб, в думите ти и държанието ти. Мислех си, че любовта е такава, както ти ме накара да се чувствам: дистанцирана, неприятна, без страст и безнадеждна. Да съм с теб ме накара да порасна и да вярвам в приказната любов. Всяко малко неща, за което мечтаех като вярност, приятелство, разговори и отдаденост, обаче, останаха във филмите и в книгите, защото не го усетих.

Ето защо не съжалявам, защото ти ми показа какво е любов след раздялата ни. Накара ме да осъзная каква е любовта, как звучи тя и какъв вкус има. Сега мога да направя сравнение и да погледна реално над това, което имахме. Знам, че те може да е мила и добре. Мога да я дам на някого, който ще я иска и заслужава. Имам шанс да бъда чута, да съм енергична и привлекателна, а не да бъда заплашена от всяко красиво момиче, което мине покрай мен. Мога да живея просто и все пак да открия щастието, да се забавлявам и да бъда себе си. Не се чувствам така, сякаш държа услуга на някого. Имам възможност да мечтая, да мечтая истински и да съм с човек, който ще ми покаже и докаже, че всичко е възможно. Любовта не трябва да е борба, а тя трябва да те кара да бъдеш свободен.

Може да се разделихме, но аз съм благодарна, че Бог ме срещна с теб

Благодаря ти, наистина. Благодаря, че ми позволи да се влюбя в теб.