Уроците, които научих, докато се опитвах да не те обичам

Научих, че дори когато позволиш на някого да заеме възглавницата ти, а той обещае да ти я върне, лъже. Независимо колко силно се опитваш да си върнеш синята възглавница на райета, райетата, които отиваха на чаршафите,
на които за първи път опита вкуса на мъж. И всеки опит да си върнеш възглавницата е всъщност неспособността да се освободиш от него.

Минаха години и любовта ми към теб не отмина, но сега съм умна и знам да не нося нищо, освен щит за сърцето ми, което вероятно ще те обича дори повече след като ти отдавна си ме забравил.

Ти си обзел мислите ми. Всичките. Във всяка свободна минута умът ми постоянно идва при теб и тогава си спомням за моята възглавница и как никога няма да я върна.

И аз умишлено си тръгнах, за да не те будя, защото и тогава те обичах точно колкото сега. Тогава си спомням и за неотговорените съобщения и ти с онова момиче, докато аз гледах отстрани, правейки се, че не забелязвам сега се надявам да е било само за да спечелиш вниманието ми, но не беше.

Защото ме използваш, за да се почувстваш цял и си тръгваш,
но аз още те обичам. И тогава си спомням как каза на приятелите си за мен
знам, защото те чух, защото стоях до теб.

Ти беше пиян, с цигара в ръката, говореше за мен  колко съм добра в леглото. Още ли съм такава? Заради това ли искаш да ме видиш? Това ли е единствената причина да искаш да ме видиш?

Няма нищо. Защото ми писа, а като не отговорих, писа отново. И ми звънна седмица и половина след последния ни разговор, точно в деня, в който бях казала да се обадиш, защото бях заета, а ти беше там.

А онзи ден наистина попита за мен вместо да поискаш нещо от мен.

Приятели ли сме? Това ли да очаквам от теб, когато те видя следващият път? Ще говорим ли? И ще споделяме ли за случилото се, след онази нощ, в която оставих гаджето си, за да прекарам нощта с теб. И цялото това мислене ме доведе до чувството, че бих коленичила пред теб, бих ти се отдала изцяло.

Давам ти сърцето си, ума, тялото, цялото си същество, защото да те вдишвам ме извисява, а да те почувствам ме връща на земята.

Но ти не ме обичаш така. Ти дори не ме обичаш вече.