Аз мога да обсипвам с внимание и да съм отдадена, но и да седя на разстояние. Има дни, в които аз пиша първа, обсипвам го с комплименти, снимки и позволявам на любовта да потече по вените ми. Има и дни, в които искам да съм сама, игнорирам всеки, заключвайки се у нас.
Аз давам, но съм и егоистична. Има дни, в които съм отворена за всеки. Вдигам телефона в 2 през нощта, плащам сметката, но в други дни се интересувам само за себе си. Държа се ужасно и пренебрегвам останалите. Аз съм щедра, но понякога егоизмът надделява.
Щастлива съм сама, но съм и самотна. Някои дни съм истински щастлива. Тогава чета книги, пея, гледам телевизия. В други стоя, взирайки се в телефона, чакайки съобщение или обаждане, чувствам се като провал. Мога да съм силна и независима, но и най-самотната жена.
Работя усърдно, но съм и мързелива. На единия ден не искам да стана от дивана и всяко усилие ме дразни, а на следващия върша толкова много задачи, колкото не съм предполагала, че мога.
Уча се бавно, че чертите на характера на всеки се променят постоянно. Всеки възприема другия по различен начин. Родителите ни могат да мислят едно за нас, а приятелите ни съвсем друго. Различията ни правят толкова интересни.
Характерите ни не са черни или бели. Ние не сме ангели или дяволи. Ние сме хора, живеещи в неутрална зона.
Ето защо не бива да се критикува за това, което сме. Не бива да се наказваме за грешките си, защото всяко наше действие е нормално. Не се обвинявай, че си се провалила, защото останалите пъти си успяла.
Ти си смесица от различни характери и това те прави уникална.
НАЗАД
