X

Не се срамувайте да плачете пред децата си!

от в 10:00 на 12.12.2017 в Всичко за теб | Семейство


Не се срамувайте да плачете пред децата си!

Не се срамувайте да плачете пред децата си!

Често плача. Когато изпитам силна емоция, особено неприятна, рядко се сдържам. Никога не съм се спирала... дори когато около мен има хора. Изразяването на емоции свободно, особено плач, никога не е било проблем за мен.

Причината, може би се крие в това, че цялото ми семейство е такова. Често съм виждала и майка ми и баща ми да плачат. Като започнем от някой филм по телевизията и стигнем до нещо по-сериозно като загуба на близък човек от семейството. Понякога дори стресът от отглеждането на децата и плащането на сметките са причинявали емоционални изблици, но те никога не са били прикривани.

Разбира се, децата невинаги са готови да станат свидетели на подобни ситуации, защото е много вероятно да не знаят как да ги обработят. Но колкото повече растях, толкова повече се убеждавах, че родителите ми не са тъжни или депресирани хора. Всичко, което виждах не беше знак за емоционална нестабилност – напротив. Беше показател, че родителите ми са ХОРА.

Нямаше как да не се натъжа, виждайки майка ми обляна в сълзи, но това ми показа колко богата е всъщност. Виждала съм я в доста трудни моменти, но ставах свидетел как излиза от тях и с удвоена сила се радва на живота.

Когато вече имах собстени деца не знаех дали е уместно да плача пред тях. Макар че те бяха достатъчно големи, за да могат да ме разберат. В главата ми постоянно се въртяха въпроси от типа на „Дали няма да си помислят, че е по тяхна вина?", "Дали няма моята тъга да се отрази на тях?", "Дали няма да им бъде трудно, когато пораснат?", Дали в техните очи изглеждам слаба?“...

Тогава се замислих за моето семейство. Аз показвам радостта си, щастието си, поякога яда си. Защо да скривам точно тази емоция от тях?

Може би ще ги травмирам по този начин? Не. Дори психолози смятат, че може да бъде точно обратното. Защото това е част от нашите чувства.
През годините се научих как да говоря с децата си за собствените си преживявания. Казвах им това което е нужно да знаят (то далеч не е всичко). Опитвах се да им обяснявам защо плача. Така те разбраха, че това е абсолютно нормална човешка реакция породена от различни фактори. Понякога прекрасни, понякога ужасни. Също така са нясно, че хорта , които изразяват вътрешните си усещания чрез сълзи съвсем не са слаби или депресирани.

Майките трябва да спрат да се срамуват от слабостта си. Това е чувство, а не черта на характера.

Според проучвания има правилни и грешни начини за държание пред децата когато емоциите вземат връх и се разплачеш. Важно е да можете да им покажете, че сте изключително стабилни в този момент. И дори когато се случва нещо неприятно, да знаете, че те ще бъдат сигурни и защитени. Прегърнете ги и им обяснете.

Може би изпитвате тъга прекално често и не можете да се съсредоточите върху ежедневните си задължения? Ако смятате, че постоянно ви се случва да изпадате в такива състояния е хубаво да потърсите помощ. Но ако те не са преобладаващи, няма нищо страшно!

Сега, когато децата ми са по-големи, продължавам да изразявам емоциите си съвсем спокойно. Дори мога да обсъдя с тях какво точно се случва в живота ми и те ме разбират прекрасно. Най-хубавото е, че са успели да видят колко значими могат да бъдат някои неща за различните хора. Думите, постъпките, стерсовите ситуации – всичко това ги изгради като състрадателни, разбиращи и съпричастни хора!

Не крийте нищо от децата си. Светът няма да пропусне да им го покаже!



Теми   деца | емоции | родители

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.