Споделяме ви промяната в живота на една жена, след като е станала майка. Защото децата са радост, но и още нещо...
„Бях търпелива. Наистина много. Имаше време, в което не можеше да ми мигне окото, ако съм заседнала на безкрайна опашка за кафе или ако някой шофьор пред мен бе решил, че има цялото време на света. Прекомерно дългите истории на съпруга ми не можеха да ме впечатлят по никакъв начин, нито пък можеше да ме подразни облеклото му.
Не можеха да ме подразнят дори досадните реклами по телевизията и навън!
Но това време отмина. Тогава не носех на лицето си онази гневна, напрегната физиономия, която имам сега. Сега тя се появява в момента, в който попадна в задръстване, а имам само 45 минути, за да стигна до училище и да си прибера децата. Също и в секундата, в която виждам състоянието на всекидневната, кухнята, пералнята, пода на колата... Дори докато пиша трябва да напомням, викайки, че часът по балет започва след 10 минути.
Но, да! Говорехме за търпение. За липсата на такова!
Откакто имам деца то напълно отсъства... Хуманността в мен изчезна и имам усещането, че когато нещата станат напечени и последните ми нерви си отиват.
Емоционалното и физическо натоварване на майчинството изцежда всичките запаси от хладнокръвие, които таях в себе си.
Всъщност в дните, в които нещата са нормални търпението ми се свежда някъде до следното ниво: „Имам чувството, че ще експлодирам всеки един момент!“.
Отново прекъсвам писането си, защото трябва да се скарам на децата, че не са написали домашното си, а се занимават с хиляди други глупости!
Но да се върнем на темата...
Попитайте ме за момента, в който изпуснах нервите си по халат и домашни чехли, защото синът ми изпусна училищния автобус. Или за онзи Ден на благодарността, когато се развиках на съпруга си и и родителите ми, защото пуйката си стоеше все така замразена, а ние очаквахме 20 гости същата вечер.
Попитайте ме за милионите пъти, в които съм се опитвала да свърша нещо съвсем простичко като сгъване на прането или плащане на сметките, но при мен пристига куче, което е овъргаляно в пресен асфалт, или деца, които са си докарали мозъчно сътресение, докато си мислят, че са кечисти.
Хора! Майките нямат време за глупости!
Ние спазваме строг график, защото всяко проклето нещо, което предприемем върви с 96 непредвидени неща. Защото децата понякога са и малки чудовища, които не разбират, че обуването на чорапи не отнема 20 минути!
И дори когато се движим навреме, винаги се случва нещо – малката е напълнила памперса точно преди да се качим в колата или баткото осъзнава, че има сериозна задача от училище в десет вечерта – за следващия ден, разбира се!
Разбира се, днес пералнята се счупи, а имаме дрехи за три.
Винаги има нещо. Някой се събужда, някой трябва да бъде взет, някой повръща, някой върши глупости. А ние прекъсваме конференти разговори, свързани с работата само защото искаме пет минути да изглеждаме и звучим професионално!
Всеки божи ден нещо непредвидено се случва и големият ти план отива по дяволите! Няма как майките да имат търпение!
За информация – майстора на пералнята ще бъде тук между 8 сутринта и 8 вечерта! Как ви се струва? А синът ми не спира да ми опява, че няма с какво да отиде на фитнес. Нека да ходи гол!
Майките са си спечелили правото да бъдат нетърпеливи! Знаете ли, че на ден ме заливат с десетки имейли от училище, които съм длъжна да прочета. А там ми съобщават колко кутии със сок трябва да пратя по децата си. Не ми пука, че на лицето ми е изписано точно това, когато вися по опашки за застраховката на авотмобила и някаква жена се обяснява за поредната глупост. „Движете се, жено, защото на никой не му пука за незначителните ви проблеми!“
Дали съм горда с майчиното си нетърпение? В никакъв случай! Може би някой ще ме посъветва да изляза сред природата и да се успокоя. Е, нямам време.
Децата правят всичко по-трудно. И по-бавно. И изнервящо.
Нищо не протича гладко с децата. За всичко има аргумент, който трябва да бъде обсъден и премислен.
Предавам се!
НАЗАД
