Съжалявам, че съм толкова емоционална.
Винаги ми е пукало прекалено много, особено във връзката ми, също за семейството, приятелите ми и колегите ми. Когато откажа дадена покана, се чувствам гадно. Винаги си мисля как хората са ми ядосани. Поставям чуждите нужди над собствените ми. Влагам всичките си сили и емоции в това, което правя. Извинявам се често.
Била съм жертва на разговорите, в които „Не си виновна ти, а аз.“ Е звучало често. Без реален отговор, това ме е измъчвало.
В гимназията имах връзка, в която приятелят ми ми казваше как трябва да се държа и как да се обличам. Тогава изпитах истинската любов, но бях прекалено емоционална. Той ме критикуваше постоянно. Точно преди университета събрах кураж, за да си тръгна от тази връзка.
През първите две години там бях в няколко връзки. Влюбвах се отново и отново в грешните хора. Исках да обичам, но това ми изигра лоша шега.
Съжалявам, че красотата на хората ме поглъща, а техните истории и проблеми също.
Търсех утеха в прегръдките на непознати. Върнах се към старите навици. Отново бях прекалено емоционална и се извинявах непрекъснато.
Чувствах се слаба.
Срещнах много хора. Влюбих се в човек, който беше емоционален, колкото мен. Той ме прие такава, каквато съм. Нямаше против да викам, да крещя, а след това ме прегръщаше. Проблемът беше, че комуникацията между нас липсваше, а разчитахме прекалено много един на друг. Бяхме заедно непрекъснато, но имах чувството, че се страхуваше да е честен с мен, да изрази емоциите си, защото той трябваше да е по-силен.
Когато връзката ни приключи, бях изгубенa. Нямах идея коя съм вече.
Съжалявам, че съм толкова чуплива.
След университета продължих да търся любовта. Страхувах се. Точно тогава, когато най-малко очаквах, се появи той. В началото не бях сигурна за връзката ни, но той видя истинското ми Аз. Той ценеше мнението ми и се смееше на шегите ми. Влюбих се силно. Тази връзка беше различна. Тя беше страстна, лесна, уравновесена и изпълнена с уважение. Но след година имах чувството, че ме държи на разстояние. Всеки път, когато се чудех защо не говори за чувствата си, винях себе си.
Съжалявам, че се чувствам несигурна, че искам внимание и че си в главата ми постоянно. Съжалявам, че искам да съм с теб, когато искаш да си с приятели. Съжалявам, че не живея в настоящето, защото се тревожа за бъдещето.
След толкова провалени връзки, смятах, че това, от което имам нужда е щастие и простота. Постоянно го питах, ако съм направила нещо грешно, и се извинявах.
Прекарах живота си, носейки миналото си с мен. Чувствам се слаба, защото ме е страх да не се проваля. Опитах се да се науча, че не трябва да съм такава. Не искам да съм сама отново. Но не мога да се променя, защото това съм аз.
Не искам да се променям само за да проработи връзката. Не трябва да съжалявам, че плача, когато видя красивия изгрев. Не бива да се извинявам, ако съм прекалено емоционална. Сълзите ми не са слабост. Чувствата ми също не са. Знам, че ще плача, ще се смея и ще обичам отново.
Затова не съжалявам, че ме е грижа прекалено много.
НАЗАД
