Недей си тръгва, Август, остани!
Недей отнася лятото далече...
Аз имам още смях за твойте дни
и малко тишина в любов облечена.
Обичам те с душа, от все сърце,
обичам те, когато ме усмихваш...
Когато ме прегръщаш със ръце,
когато в скута вечер ми притихваш.
Недей си тръгва, Август, още миг...
Дари ми лято, морски бряг и слънце.
Оставай нощем сред безбойните звезди,
не спирай да ме сбъдваш с ново зрънце.
И пак ще те изпратя с много смях,
с прегръдка и целувка, ще съм цвете.
Прекрасности със тебе преживях...
Не тръгвай още. Дръж ме за ръцете.
Автор: Десислава Церовска
НАЗАД
