Лоранс Едуард „Лари“ Пейдж е роден на 26 март 1973 година. Честит рожден ден, Лари!
По случай рождения ден на технологичния гений представяме любопитната история на неговия успех.
Един ден през юли 2001, Лари Пейдж решил да уволни всички проектни мениджъри на Гугъл. До един.
Това се случило само пет години, откакто 22-годишният Пейдж се събудил една нощ с видение. В него той някак успял да свали целия Интернет, анализирайки връзките между страниците и започнал да вижда информацията по коренно различен начин.
Това, което Пейдж записал тази нощ, станало базата на алгоритъм. Нарекъл го PageRank и го използвал, за да създаде нова Интернет търсачка, наречена BackRub. Името обаче не останало.
До юли 2001 BackRub бил преименуван на Гугъл и се справял много добре. Имал милиони потребители и 400 служители, включващи половин дузина проектни мениджъри.
28-годишният Пейдж обаче мразел факта, че между изпълнителните директори и инженерите, стояли проектните мениджъри. Тъй като в Гугъл били назначавани само най-талантливите инженери, той смятал, че допълнителният „слой“ на наблюдение е излишен. Той дори подозирал, че мениджърите пречат на инженерите да работят по проекти, които били важни за него – например планът да бъдат сканирани всички книги в света и да могат да бъдат търсени в Интернет.
Той бързо решил проблема с липсващото звено след уволненията. Сега всички инженери на Гугъл се отчитали на един човек на име Уейн Роузинг, който пък се отчитал директно на него.
Шефката на човешките ресурси, сериозна дама с бретон на име Стейси Съливан, смятала, че това е лудост. Но Пейдж я игнорирал. Някои от останалите високопоставени в служители в Гугъл обсъдили темата с Пейдж и го убеждавали, че хората се нуждаят от мениджъри, но той бил категоричен.
След публичното уволнение на мениджърите, инженерите искали обяснение и Пейдж им го дал. С малко емоция, говорейки с обчичайния си равен роботски тон, той обяснил, че не иска хора с ограничени технически познания да са супервайзъри на инженерите, а освен това мениджърите не се справяли добре с работата си.
Все пак уволнените инженери не останали на улицата – те били назначени в растящата оперативна организация на Гугъл. Реорганизацията на Пейдж също не била за дълго. Макар и някои инженери да процъфтявали без надзор, се появили проблеми. Проектите, които се нуждаели от ресурси, не ги получавали. Липсата на персонал се превърнала в проблем. Инженерите се нуждаели от обратна връзка и се чудели накъде са се запътили кариерите им.
И в Гугъл отново били назначени проектни мениджъри.
Всеки знае историята на Стив Джобс – как е бил уволнен от компанията „Епъл“, която основал – за да се завърне от заточение години по-късно и да спаси бизнеса. Това, което малцина разбират е, че бордът на директорите и инвеститорите на „Епъл“ имал пълното право да уволни Джобс. Само след напускането на компанията, намирането на смирение и втори успех (с „Пиксар“), той успял да се превърне в лидера, който се завръща в „Епъл“ и я прави най-скъпата компания в света.
Лари Пейдж е Стив Джобс на Гугъл.
Също като Джобс, Пейдж има съосновател, Сергей Брин, но Пейдж винаги е бил истинският визионер и двигателната сила на компанията.
Креативността и нюхът за нови изобретения не е случайност при Пейдж – той е израснал в семейство на професори по компютърни науки и в детството си постоянно бил обграден от компютри, джаджи и списания на техническа тематика. Вдъхновен от историята на Никола Тесла, малкият Пейдж осъзнавал, че не е достатъчно само да виждаш иновативно технологично бъдеще. Големите идеи не са достатъчни. Те трябва да бъдат комерсиализирани. Ако Пейдж искал да бъде изобретател, трябвало да изгради първо успешна компания.
Гугъл бил учреден на 4 септември 1998 година – две години след като идеята за уеб страница, събираща всички линкове в Интернет, дошла в съня на Пейдж. Той станал изпълнителен директор, а най-добрият му приятел, Сергей Брин, станел съучредител.
Съучредителите често са забравяни – Стив Джобс имал двама в „Епъл“, а Марк Зукърбърг – четирима във „Фейсбук“. Но Сергей Брин бил различен. Двамата с Пейдж се запознали в университета, където Сергей бил общителен и влиятелен. Той бил необходимата екстровертна страна на компанията – умение, което липсвало на Пейдж. Сергей Брин също така бил умел в стратегиите, брандирането и развитието на отношения между Гугъл и други компании. Двамата събрали 1 милион долара от приятели и роднини, за да започнат и се преместили от кампуса на Станфорд в собствен гараж. До 1999 година се преместили в офис в Пало Алто, Калифорния, а до края на същата тази година, трябвало да се преместят в собствена офис сграда.
Мястото изглеждало като детска градина с шарените си топки за тренировки и диванчета, а храната била безплатна за всички служители, които в почивките можели да посещават масажист. Но зад всичко това се криела много тежка и усърдна работа.
Пейдж и Брин спорели постоянно, но това не пречело по никакъв начин на приятелството им. Пейдж дори окуражавал изпълнителните директори да се карат по същия начин, защото смятал, че в спора се раждат най-добрите решения за бизнеса, а и за него било важно да се свързва с хората чрез идеите им, а не чрез чувствата им.
Пейдж имал няколко важни правила за мениджмънт:
- Не делегирай задачи – прави всичко възможно сам, за да се случват нещата по-бързо.
- Не се намесвай, ако няма да помогнеш. Позволи на хората, които вършат задачата, да говорят помежду си, докато ти правиш нещо друго.
- Не бъди бюрократ.
- Идеите са по-важни от възрастта. Само защото някой е новопостъпил, не означава, че не заслужава уважение.
- Най-лошото нещо, което можеш да направиш, е да спреш някой да прави нещо, казвайки „Не – точка по въпроса!“. Ако казваш „не“, намери по-добър начин задачата да бъде свършена.
Но въпреки огромният успех в Гугъл през първите две години – или точно заради него – Лари Пейдж скоро щял да загуби работата си... или поне такава, каквато била допреди това.
Гугъл не правел особено много пари и заради това се нуждаел от инвеститори. Но компаниите от Силициевата долина не проявявали интерес към влагането на пари в корпорацията поради факта, че Пейдж и Брин искали да запазят по-голямата част от компанията и те да взимат решенията. И все пак след като забелязали, че Гугъл не спира да расте, една компания се съгласила да стане инвеститор – но единствено при условие, че Пейдж отстъпи от позицията изпълнителен директор и на негово място бъде назначен външен човек.
Известен като маниак на тема контрол, Пейдж не бил съгласен на това и заявил, че единственият човек, който може да поеме тази функция освен него, бил Стив Джобс. Това, разбира се, било невъзможно и бил намерен друг кандидат на име Ерик Шмид. Пейдж го харесал, тъй като за разлика от останалите, той бил програмист и дори написал кода за един от софтуерите, които Гугъл използва. Въпреки това Пейдж не бил особено щастлив от промяната и чувствал, че скоро ще стане ненужен за компанията, която сам основал.
През следващите няколко години Гугъл се разраснал глобално. И макар и всички в Гугъл да смятали, че Лари Пейдж е най-големият шеф, той постепенно се превръщал в далечна фигура. Имал основна роля в създаването на Gmail през 2004 и решението за закупуване на сайта за видеосподеляне YouTube през 2006, но бил все по-малко въвлечен в ежедневния мениджмънт на компанията. Някои от идеите му били пренебрегвани, други – строго отричани. Така например когато Гугъл се превърнал в най-големия рекламодател в света, Пейдж решил, че е време да се сложи край на всички рекламни агенции в сегашния им вид. Останалите високопоставени лица във фирмата му се обявили против желанието му и попречили да се случи каквото и да било в тази посока.
Но сега, когато Гугъл печелел много пари от реклама, а Шмид менажирал постоянното развитие на корпорацията, Пейдж осъзнал, че е време да даде живот на най-големите си идеи. Защото от самото начало той желаел Гугъл да бъде не просто търсачка, а революция. Вече успял да задейства две от големите си идеи – всяка книга в света да бъде достъпна онлайн под формата на Google Books, както и хората да могат виртуално да посетят всяко кътче на планетата или Google Earth. Но имало още нещо, по което се чувствал длъжен да поработи.
През 2006 година, Пейдж имал идеята всеки човек да има в джоба си малък компютър с достъп до Гугъл. През тази година той закупил малка компания с огромна амбиция на име „Андроид“. Той направил „Андроид“ отделна цялост от Гугъл и позволил на собственика ѝ Анди Рубин да я управлява без намеса от компанията майка. И това се отплатило – до второто тримесечие на 2010 година Андроид бил най-популярната операционна система в света.
На 20 януари 2011 Шмид обявил, че е приключил дейността си като изпълнителен директор и позицията отново може да се върне в ръцете на Лари Пейдж. Той се завърнал на поста си, решен този път да действа различно.
Макар и „Андроид“ да се развивал чудесно, той бил предоставян безплатно на производителите на мобилни устройства, които искат да го използват. Единственият му принос бил, че вкарвал Google в джоба на милиони потребители по света – но той не носел нова стойност на компанията, а само разширявал популярността ѝ. Именно заради това Пейдж се замислил какво ще бъде бъдещето и как Гугъл ще го създаде.
По това време се работело върху изкуствения интелект на Гугъл, както и Google Fiber Inc., който свързвал домове в няколко щатски града с интернет 100 пъти по-бърз от традиционния широколентов. Ясна била следващата стъпка – роботи. Пейдж си представял свят, в който роботи ще се грижат за възрастните ни хора или ще пълнят самоуправляемите автомобили с покупки от магазините, докато ние сме на работа. В края на 2013 Гугъл купил компания на име „Бостън дайнамикс“, която създава хуманоиди и приличащи на животни роботи – някои от тях за армията.
На хората, които го обвиняват, че идеите му са прекалено дръзки , той отговаря, че за Гугъл ще бъде по-лесно да работи върху големите стъпки, вместо върху ежедневните продукти, тъй като има по-малко конкуренция. А и така ще успее да привлече най-добрите хора, защото най-добрите хора обичат да работят върху големи амбиции.
Новата идея: след години Гугъл да знае от какво точно се нуждаете, какви са вашите знания и как можете да ги допълните. Идеята на Пейдж е, например като влезете в дома си и ви е студено, Гугъл-часовникът ви да направи търсене, за да разбере това чувство. Резултатът ще накара Гугъл-термостатът да усили отоплението. Също така, ако ви свърши млякото, Гугъл-хладилникът да извести Гугъл-самоуправляемата ви кола да вземе от Гугъл-роботите в магазина (и вероятно да плати с Гугъл-портфейла ви). Дори и това да изглежда леко хаотично, основната идея на Пейдж е да живеем в свят, в който всичко, което докосваме, е свързано помежду си.
Лари Пейдж е страстен утопик - човек, който вярва, че технологията е направила живота на хората по-добър и ще продължи да го прави. Той вярва, че „Всичко, което си представяш, е възможно. Просто трябва да си го представиш и след това да работиш по постигането му.“
НАЗАД
