Слава Богу, че сме минало свършено време. Беше нужен урок, за да имам смелостта да стана онази, която трябва да бъда. И да дойда при онези, при които е трябвало да остана.
Мисля си за цялото щастие, което си ми подарил. И за това колко по-благодарна съм за болката с името ти върху нея. Звучи странно, но най-доброто, което можеше да сториш за мен, беше да ме доведеш до ръба на самоунищожението, залитаща опасно над бездната на Нищото. Трябваше да ме лишиш от всичко друго, за да проумея, че който каквото и да взима, аз имам себе си.
Скъпи, създаде най-силната жена на света.
Или поне в моя свят. Поздравявам те. Малко мъже са постигали нещо подобно в живота си, защото ти не стана обикновена кървяща язва, а беше чист катарзис. Водещ ме към най-доброто, заложено по пътя ми. Превърна се в причината да се науча на прераждане, за да изживея останалите си 8 живота. По-възможно най-интензивния и красив начин, смело, безотговорно отдадена на радостта. Даде ми нужното да захвърля всички ризници и брони и да посрещам ножовете на предателствата със смелост, която покосява всичко недостойно. Без остриетата да ми причиняват дълбоки рани. И ми дари храбростта да пускам всичко онова, което ме натъжава, не е за мен и не е най-доброто.
Скъпи, създаде жената с най-искрящата усмивка и с най-блестящите от щастие очи. Защото само отивайки си, можеше да освободиш мястото за по-прекрасните събития и личности в живота ми. Улиците, по които вървях с теб ме заведоха до най-голямата любов. И този мъж... не си ти.
Раздялата ни всъщност не беше погребение, а освобождаване. За по-пълноценен живот.
Това не значи, не нямах своите слаби моменти. Но силата ми се роди именно от проявите на слабост. За да дишаш изпод риуните на мечтите си, са нужни силни бели дробове. И силни ръце да разчистиш отломките. Силни крака, за да се изправиш отново. Най-вече - силна воля. Воля, да докажеш на себе си, че не си победен.
Аз не бях. И не съм.
Човек може да се олюлява, може да пада, може да кърви, може да е на ръба да се откаже и не е нужно на никого нищо да доказва. Освен на себе си. Пред себе си Е ДЛЪЖЕН. Аз презирам мисълта да виждам и приемам себе си като слабохарактерна, уязвива и провалила се. Като отказала се. Мразя горчивия вкус в устатата си на отчаяние. Затова го изплюх. И го замених с бонбонения вкус на обичта, насладата и удовлетворението от всичко.
Скъпи, днес не ме познаваш. Знаеш на изуст всичко за старото Аз, което не съм повече. Но не знаеш нищичко за мен. За промяната, в която се превърнах. И за благословията от това. Отдъхни си. Нито те виня, нито те мразя. Нито пък ще го направя вбъдеще. Не е нужно да се преструваш, че не ме виждаш на разминаване. Напротив, позволи си да потънеш в едни познати до болка вече така непознати очи.
Обичах те, скъпи. Ти разкри пласт повече от личността, която бях, за да ме приближиш до същността, която съм.
Обичах те, скъпи. Като мъж. Слава Богу, в минало свършено време.
Автор: Валентина Йоргова
НАЗАД
