Годините на безплодие са донесли на Дезире Фортин болка, мъка, безброй разочарования и... три деца, изтъкани от надежда.
„Скъпо Безплодие,
Мразех те.
Ти крадеш мечти. Разбиваш сърца. Носиш мъка. Съсипваш животи. Ти беше причината да не мога да забременея. Ти удави сърцето ми в безпределна мъка заради невъзможността да стана майка като повечето жени. Каза ми, че тялото ми не е достатъчно добро. Но въпреки голямата ти роля в личната ми история, ти нямаш последната дума. На този ден, преди точно две години, аз спечелих. Аз те победих. Показах ти, че надежда има дори в безплодието.
Безплодие, ти внесе в живота ми толкова много неща. Не просто невъзможността да забременея. Ти ми донесе повече сълзи, отколкото предполагах, че мога да изплача. Заради теб лежах безчувствена и празна на пода в банята след множеството негативни тестове, след инжекциите, поставяни пак и пак, след синините и хапчетата, които са обичайни спътници в борбата с безплодието. Безплодие, ти удави сърцето ми в разочарования и агония. Ако трябва да бъда честна, беше ми трудно да чувам чуждите думи „Бременна съм“ и да се радвам. Но все пак ти ми донесе и надежда.
Колкото и да те мразя, Безплодие, аз съм благодарна, че ти беше част от моята история. Ти ме направи силна. Дори преди да забременея, усещах как ставам по-силна личност. Не просто се чувствах като Жената Чудо след всичките инжекции, лекарства, взимания на кръв, посещения при доктора и прочие, аз се чувствах по-силна емоционално. Научих се как да бъда смела, как да вървя напред с гордо вдигната глава. Научиш се как да бъда издръжлива, когато съпругът ми трябваше да ми бие инжекции с прогестерон, които адски болят, всяка вечер в продължение на два месеца, за да мога да забременея. Безплодие, ти ме научи, че не съм сама дори в най-мрачните дни.
Никога не съм предполагала, че ще имам проблеми със зачеването, но благодарение на теб, Безплодие, днес съм майка на Чарлийз, Сойър и Джакс. Любовта, която изпитвам към тях, е неоспорима и безпределна. Тя е най-великото чувство на света и ако не беше ти, днес нямаше да бъда точно тяхната майка. Заради теб преди две години лежах в лекарския кабинет в очакване да имплантират в утробата ми два перфектни ембриона. Заради теб научих какво означава да се надяваш.
Безплодие, не те мразя, вече не. Дори сред пепелта и разрухата има красота. Ти си моята пепел, но съдбата те превърна в красота. Въпреки главоболията, въпреки лъжите, които ми наговори, Безплодие, и изпитанията, на които подложи сърцето ми, аз се надявах. Да се надяваш означава да имаш вяра дори в това, което ти се струва невъзможно. Да вярваш в Бог, когато всичко ти се струва безнадеждно. Моят път към майчинството беше изпълнен с надежда. Безплодие, днес, когато се връщам назад към годините, в които беше част от моя живот, мога да ти кажа само „Благодаря!“.
Една майка, изпълнена с надежда“