Писмо до бившия: Най-накрая си върнах гласа обратно

Здравей Х,

Завърнах се и имам глас. Не говоря за онзи глас като на малката русалка, с който пеех и радвах всички и в който ти се влюби, когато беше на 15.

Говоря за гласа, който все още не си чувал. Той растеше под земята години наред. Богат е. Остър е като острието на нож. Носи се с нощния вятър, но не можеш да го уловиш.

Харесва ми да мисля, че част от този глас е дошъл от десетилетия и векове на женски гласове, гласове, които сме събирали в прахта от началото на... всичко.

Когато отворя уста, ти не чуваш просто мен. Ти чуваш историите на всички нас.

Но нека първо се представя отново. Знам, че гласът ми е дързък и може да ръмжи в началото. Аз все още свиквам с него. Когато за първи път се появи, трябваше да ходя из гората и да крещя и пищя. Беше толкова голям.

И продължава да расте.

Помисли.

Бяхме заедно седем години. В кучешки години, това е една година. Кучетата живеят силен и верен живот. Но когато бяхме заедно, аз не се чувствах силна. Ти не беше верен.

Помисли за онези следобеди, обляни в слънчева светлина.

Срещахме се в лъскави хотели, мачкахме чаршафите и пиехме вино директно от бутилката. Ти обичаше да харчиш парите си по този начин. Харесваше ти да ме слушаш в чаршафите. Обичаше да поръчваш най-скъпото нещо в менюто и да го правиш, обут в дънки.

Помисли си за времето, което прекарвахме разделени и за пътуваният с влак, самолетните билети и тайните срещи. Помисли за това как миришеше винаги на онзи сапун за ръце, най-евтиният, който сега винаги ще свързвам с теб.

Помисли за всички пъти, в които сме си писали и за внимателните забавяния между отделните съобщения. Спомни си горещите, спиращи дъха нощи през август и ледените януарски дни.

Чувствам се сякаш всеки път, когато се срещнехме, времето се втурваше да запази всичко, което бяхме преживели разделени. Нашите срещи бяха върхове като тези на най-високите планини. Тръгвах си от теб, чувствайки се изтощена и гладна.

Чудя се какво си спомняш най-силно. Аз просто рисувам картини в съзнанието си. Това и правя – все пак съм писателка. Хвърлям гласни и съгласни на страницата, надявайки се да създам чувство, обстановка, настроение.

Надявам се, че ме помниш като нещо повече от тяло в леглото, за нещо повече от някоя, която навремето е била добро момиче, много умно момиче, момичето, което всеки друг пренебрегваше. Надявам се, че ме помниш като нещо повече от това, което ме нарече, когато те напуснах.

Някога ми харесваше просто идеята да мислиш за мен.

Аз мислих много за теб през годините. Сега е твой ред.

Не се надявам да те обсебя с мисълта за мен. Но искам да заемам част от съзнанието ти. Искам да откриеш най-чувствителните спомени, които имаш за мен и да ти липсват. Искам да знаеш какво е да бъдеш контролиран от нещо, което не можеш да контролираш, дори и само за малко.

По-силна съм, отколкото си мислиш.

Веднъж ми каза, че съм плаха. Веднъж ми каза, че се страхувам от нещата, които не познавам. Ти държеше мечтите ми в дланите си и им се мръщеше.

Веднъж по време на една ваканция, отидохме да се гмуркаме. Вълните бяха огромни и аз се боях да скоча. Ти чакаше във вълните и ми изкрещя да скоча. Когато го направих, скалите нарязаха коленете ми.

В колата след това, ти не ми говореше с часове. Вместо това удряше с юмруци по седалката.

Тогава ти вярвах. Казах си, че повече няма да бъда плаха. Ще държа земята под краката си.

Сега вече знам, че съм много по-силна от теб и съм много по-силна, отколкото си си мислил. Мисля, че на теб ти харесваше идеята да бъда ранима, за да може ти да изглеждаш по-мощен. Харесваше ти да играеш ролята на спасителя.

Помниш ли онзи глас, който споменах в началото? Регистърът му е огромен. По-силен е от кости. Ако се използва правилно, може да пробие и скала. Не съм толкова лесна за манипулиране.

Веднъж ти позволих да нараниш дланите ми и да ме удряш, докато лежах на земята. Пречеше ми да повикам помощ като ме завърза за леглото. Каза ми, изкрещя в ухото ми, че не се опитваш да ме нараниш – опитваш се просто да ме задържиш.

Позволявах ти да правиш това. Никога не казах на съседите. (Те дали са се чудили?)

Но вече не можеш да ме завържеш. Вече имам криле, имам и юмруци.

Аз съм сутрешна птица.

Безброй пъти ти спеше до обяд или по-късно. Аз се будех в седем, зяпах в тавана и копнеех за закуска, за кафе, за сутрешен джогинг.

Гледах как спиш, разперен като морска звезда. Беше пълна бъркотия. Опитвах се да те целуна, а ти свиваше устни.

Не знам защо стоях в леглото до обяд с теб. Може би чаках да ми кажеш, че ме обичаш. Може би се надявах, че като се събудиш, ще ми се извиниш или ще бъдеш мил или ще заметнеш косата зад ухото ми.

Ти никога не правеше това. А аз съм сутрешна птица.

Връщам си всички тези сутрини. Пирувам в тях.

Будя се в пет или шест и проследявам розовите нюанси в небето, когато се появяват – дори и през зимата. Паля си свещ, обикалям гола из кухнята.

Няма да ти кажа какво друго правя сутрин, защото не заслужаваш.

Само знай, че докато ти спиш, аз винаги съм будна. Дишам.

Продължавам да се движа.

Сега съм много далеч от там, където бях с теб.

Правя толкова много, колкото не можех да върша, когато бях с теб. Сякаш ти беше язовир до една мощна, дълбока и интуитивна река, която сега е способна да наводнява, да се спуска и да отнася всичко по течението.

Рисувам. Пиша. Изградих си свое собствено общество. Обичана съм. Духовна съм – търся луната и я уважавам. Никога не нося луксозно бельо, защото нямам нужда да бъда обличана и събличана, за да се чувствам невероятно.

Отидоха си дните, в които ще обикалям из половината град, да търся специално бельо, което ти ще разкъсаш и забравиш до следващата сутрин.

Отказах се от това, което мислех, че е мечта, но всъщност беше живот по твоите жалки стандартни.

Станах такава, каквато винаги съм била: освободена от оковите. И ще продължа да се движа към светлото и възможното.

Ще се боря, за да опазя другите жени в безопасност.

Ако трябва да ти благодаря за нещо, то това е визията, която вдъхнови. Сега виждам, че насилието и отровните връзки не са рядкост, ужасяващи неща са скривани в килера. Много от жените, които не познавам, биха се припознали в историята ми.

Много жени са били наранявани, разбивани, мачкани. На тях също им е казвано, че са луди, твърде плахи или твърде отчаяни. Те също са били слагани в кутия, програмирани да вярват, че заслужават това, което получават.

Ти ми показа кое е моето племе.

Ще се боря за тези жени със зъби и нокти. Ще дам всичко за тях. Ще ги пазя в безопасност от онези, които се опитват да откраднат светлината им.

Ти се опита да откраднеш моята, но аз си я върнах обратно.

Желая ти добро.

Завърнах се и имам глас.

Този глас е проницателен и цветовете му идват, поне отчасти, от времето, което прекарах с теб. Ще говоря за себе си и ще говоря за всички жени. Но искам да знаеш, че никога няма да говоря, за да наранявам, разрушавам или омаловажавам.

Това не е моята игра. И никога няма да бъде.

Говоря с любов и подкрепа. Говоря със сила и почтеност.

Поради тази причина искам да знаеш, че ти желая само добро.

Не ме е грижа къде си или какво правиш, как обичаш и какво мислиш. Но се надявам пътят ти да те отведе до по-светло и ярко място, където няма да се налага да използваш лъжите като стълбичка към самочувствието си.

Надявам се, че и ти ще се превърнеш в най-добрата версия на себе си. Но няма да ти помогна да го направиш. Твърде заета съм да бъда шумна. Твърде заета съм да търся нови нишки, за да ушия своята непоколебимост.

Затвори очи и отвори ушите си. Ако се заслушаш внимателно, ще ме чуеш.

Искрено,
Аз.