Писмо до първата ми любов

Скъпа първа любов,

Не съм съвсем сигурна как да започна това писмо, защото може би дори не ме помниш. Мина много време и сигурно си ме забравил. Аз обаче те помня, защото беше първата ми илюзия. Заедно се научихме да обичаме, изпитвахме новото усещане да искаме да покорим света… заедно. И знаеш ли, странно ми е да ти говоря за любов, след като ти си човекът, който ме е карал да се чувствам най-зле.

Няма да те лъжа. Когато си тръгна, си мислех, че ще умра. Продължих да дишам, тялото ми продължи да работи идеално, но нещо се беше счупило. Вярвах, че без тебе никога вече няма да мога да летя, нито пък, че ще мога да вдигна отново глава. След теб дойдоха много други, но не знам защо винаги ги сравнявах с теб. Търсех погледа ти в други очи, ласките ти в други легла. Мислех, че с теб съм изживяла всичко и никога повече няма да се чувствам добре в чужди прегръдки, че никой друг няма да ме издига в облаците, както ти. Представях си толкова пъти какво би било, ако не се бяхме разделили…

Казват, че времето лекува всичко. Не знам дали ме излекува, но със сигурност ме научи, че любовта е хаос и не се ръководи от логиката. Има неща, които никога няма да разбереш, но трябва да ги приемеш и да живееш с тях. Научих също, че няма как да бъдеш щастлив с някого, ако първо не си щастлив със самия себе си. Че след хубавото ще дойде нещо още по-хубаво, че нещата започват и свършват по някаква причина.

Разбрах, че любовта не се случва само веднъж в живота, въпреки че вярвах, че тя винаги ще има твоята усмивка. Ако времето ме научи на нещо, то е, че трябва да се грижиш зза любовта, да я изживяваш всеки ден.

След толкова много време искам да ти благодаря.Накара ме да разбера, че никога няма да обичам като първия път, макар че се научих да обичам по-добре. Разбрах, че има любов, която остава, без значение дали са минали месеци или години. 

Или цял живот...

Стажант: Гергана Валериева

НАЗАД