Днес ще ти разкажа за една връзка, която ми даде безценен урок. Преди години бях с мъж, който беше перфектен на пръв поглед. Беше сериозен, реализиран, забавен, обичаше ме...
Всъщност не само на пръв поглед. Наистина си беше, а вероятно продължава да си е такъв. Без частта с обичането. Но аз не бях такава, каквато той искаше. Бях прекалено реализирана в работата си, имах прекалено много приятели, бях прекалено експресивна. Всичко започна безобидно. Според него имахме различни принципи.
Правеше скандал заради съобщения, които съм получавала преди години от някого, за стари снимки във социалните мрежи, които не съм изтрила, за това, че имам приятели, които са мъже.
После започнаха забележките относно външният ми вид. Който ме познава знае, че рядко слагам нещо повече от спирала за очи или очна линия върху лицето си. За него това да се гримирам все пак беше прекалено, това да сложа рокля и високи обувки също.
Всъщност това да сложа лек грим и рокля, това да говоря с някого и това да се забавлявам с приятели никога не ми се е виждало като нещо нередно. Никога преди и след него. Но тогава дори аз започнах да се съмнявам.
Някои хора имат нужда да те държат в затвор, за да са сигурни, че си им вярна. А аз винаги съм била вярна, колкото и свобода да съм имала. Това, което той не можа да разбере. Че не са нужни ограничения, а просто доверие.
Но най-големият проблем беше, че аз не бях послушната домакиня, която той да издържа и която да е свършила всичко, когато той се прибере. И сега бих си казала, че съм нямала работа с такъв човек.
Но когато обичаш някого е различно. Бях се отказала от начина си на живот, рядко се забавлявах, бях спряла да пиша, да свиря, да правя онези малки неща, които винаги са ме спасявали. Ставах все по-малко социална и с все по-ниско самочувствие.
И както казах, той ме обичаше. Не правеше нищо от това целенасочено. За него всичко това беше нормално. Съвсем нормално. За мен сега звучи като нещо, на което не бих се подложила, но тогава за мен беше просто въпрос на компромиси - всички, които трябва да правиш в една връзка... и беше нещо нормално.
Докато един близък човек не ми каза, че никога не ме е виждал толкова затворена и неуверена. Нещо, което бях усетила. Както и скандалите, които започнаха да стават ежедневие. Винаги съм си мечтала за идеалната връзка. И това не беше тя. Тя не беше пълна с караници.
Трябваше да се измъкна. Прекарах един месец далеч от него по време на отпуската си, всеки ден си променях мнението дали искам да се съберем или не, мислех, че не мога да предприема такава крачка. Все пак ние бяхме толкова близки, живеехме заедно, а аз вече се бях отдалечила от повечето хора, на които държах.
Накрая все пак взех решение. Изнесох се за един ден. Намерих си квартира за един ден. Един ден, който бях обмисляла толкова много пъти. А всичко стана толкова лесно. Вярвам, че когато човек прави правилния избор, всичко става лесно. Надявам се този човек сега да е щастлив. Истината е, че просто той искаше да ме направи момичето, за което е мечтал, вместо направо да намери такова.
Не си избирай някого, за да го промениш. Той или е човекът, за когото си мечтал, или не е. Не прави компромиси с любовта си. И най-вече със себе си. Знаеш ли после колко време ми отне да стана човекът, който бях преди него? Години. Години, защото бях направила прекалено много компромиси със себе си и трябваше да си върна едно по едно всички мои качества, от които се бях отказала. Доброволно при това.
Пожелавам ти любов, в която да не правиш компромиси с това, което си.
Някъде там има някой, който мечтае за човек точно като теб!
***
защото той
така ме харесва -
от усмивката
до сърцето.
За любов без жертви,
Автор: Ралица Генчева
из "Кой те излъга какво е щастие"
НАЗАД
