Също като много други майки, Даниел Бъроус мразела промените, настъпили в тялото ѝ след двете деца. Изчезнал плоският корем, обицата на пъпа била заменена от стриите и белезите от цезаровото сечение. Но в своето трогателно писмо до двамата ѝ синове, тя споделя, че вече не мрази всекидневните напомняния за бременностите си, защото са „врати към техния живот”. Ето го и милото писмо на 34-годишната фотографка от Тасмания:
„До моите скъпи, прекрасни синове,
Тази тема може да ви се стори малко неудобна, но това е нормално и дори хубаво.
Отворете очите, сърцата и умовете си, за да погледнете отвъд физическите недостатъци, за да видите каква красота се крие зад тях.
Тялото ми се промени още преди да се родите, когато все още бяхте в утробата ми.
Преди това носех къси потничета, вместо да придърпам постоянно блузата си.
Преди това носех обица на пъпа, която исках всички да видят, вместо лепенки, за да скрия белезите.
Когато вашите тела се развиваха и растяха в мен, моето също се променяше. Промени, които бяха необратими. Първоначално беше вълнуващо, чудех се колко ли ще пораства коремчето ми всяка седмица.
А след това, когато телата ви все повече растяха, бързите промени се превърнаха от ентусиазъм в болка. И независимо колко кремове с витамин Е втривах в кожата си, стриите продължаваха да се появяват.
Следващите „жертви” бяха гръбнакът и бедрата ми, които поддадоха под цялото напрежение, но аз продължавах да си повтарям: „Заслужава си. Можеш да се справиш, ти си жена, за това си създадена!”
Следващата необратима промяна ми беше съобщена от доктора.
Главата и ръцете ми се затресоха, когато той ме погледна и ми каза със съчувствие: „Няма начин да родиш естествено.”
В този момент не осъзнавах напълно какви промени ме очакват, докато тялото ми не се опита да се върне в първоначалната си форма – тогава невсичко се върна на мястото си.
Знаех, че никога повече няма да нося бикини... НИКОГА!
Коремът ми беше съсипан за цял живот – огромен белег, грозни бръчки, стрии, малкият ми пъп никога нямаше да е същият.
Но имам нужда да обясня нещо. Не харесвам тялото си, въпреки че нямам наднормено тегло, все пак всеки има по нещо, което не харесва в тялото си.
Истината е, че мразя много неща в тялото си, но тези рани не са от тях.
Имам много емоционални белези, но тези са съвсем видими. Толкова много жени се срамуват от телата си след раждането, други се срамуват от белезите си от цезаровото сечение, но погледнете какъв е резултатът от тези рани.
Никога не бих ги заменила за едно перфектно тяло. Обожавам моето собствено.
Да, точно така – обожавам тялото си. Не бих искала никое друго. Моите белези бележат „вратите” към вашите животи – мястото, където поехте първия си дъх.
Те не са „бойни” рани.
Те не са недостатъци.
Те не са нещо, от което да се срамувам. Не е нужно да се преструвам, че не съществуват.
Те са част от един празник – вашият живот.
Те постоянно ми напомнят какво имам – вас!
Те са раните на моята любов към вас и аз ги нося с гордост и признателност.
С цялата ми любов,
Мама."
НАЗАД
