X

Приятелят ми трябваше да избира между майка си и мен – и избра мен

от в 10:15 на 13.07.2016 в Всичко за теб | Историите на една дама


Приятелят ми трябваше да избира между майка си и мен – и избра мен

Приятелят ми трябваше да избира между майка си и мен – и избра мен

Миналата година се запознах с един мъж. Перфектен мъж.

Той е очарователен, забавен, безкрайно търпелив (наистина – понася постоянното ми нервничене като шампион), амбициозен, красив, щастлив. Той е най-приятелски настроеният човек, когото можете да срещнете и би се хвърлил пред движещ се влак за хората, които обича. Знаех, че съм късметлийка, когато го срещнах в Тиндър миналото лято (да, хубави неща могат да се случат благодарение на това приложение). Оттогава сме заедно.

Единственото нещо, свързано с него, което не е перфектно? Майка му.

Тя е психиатър, силно вярваща мюсюлманка и ме мрази. Толкова много, че никога не съм я срещала и не ми е позволено да престъпвам прага на дома й (което всъщност не е проблем за мен – нямам нищо против да стоя далеч от нея, вярвате или не).

Знаех в какво се забърквам още по време на запознанството ни, когато приятелят ми ми обясни, че майка му е религиозна фанатичка, откакто баща му е починал преди 15 години. Тя е от Пакистан, а татко му е бил от Индия. Бракът им е бил уреден, след което са емигрирали в САЩ, където приятелят ми е роден.

Израствайки като американец, имало известни културни различия между него и майка му. Приятелят ми се смята за духовен, но ислямът е доста суров и е трудно да се следва правило по правило. Например ходенето по срещи е забранено – затова и има толкова голям брой уредени бракове. Можете ли да си представите да се срещнете с някого на няколко обяда под надзор и след това да се съгласите да се обвържете до живот? (Според приятеля ми така се случват повечето уредени бракове). Не мога да го проумея.

Когато казал на майка си, че е срещнал момиче, към което има сериозни намерения, тя откачила. Аз не съм просто „някое“ момиче – не съм мюсюлманка, бяла съм и съм родена и отгледана като католичка. С други думи, кошмарът на майка му.

Спомням си, че се чувствах ужасно гузно заради реакцията й. Дори се опитах да скъсам с него няколко месеца по-късно, защото смятах, че разликите в произхода ни са прекалено големи. Друг фактор за опита ми за раздяла беше фактът, че майка му буквално му беше казала, че не ми е позволено да спирам на улицата им, за да го взимам, когато той претърпя операция и не можеше да шофира. (Трябваше да чакам няколко пресечки по-надолу).

Като стана дума за тази операция, майка му се молеше край леглото му, защото смяташе, че ще отиде в Ада. Заради мен, разбира се! Това ми идваше в повече и смятах, че е най-добре за нас да се разделим. Приятелят ми обаче успя да ме разубеди. Каза ми, че ще преодолеем разликите, че майка му няма нищо общо с чувствата му към мен и че ако се наложи, би избрал мен пред нея. Последната част ме изпълни с още повече вина, но го обичах твърде много, за да го напусна, казано най-просто.

И в крайна сметка се наложи той да направи сериозния избор: мен. Крайният резултат е известно отчуждаване от майка му. Живеем на другия край на страната от родните ни градове, защото и на двама ни ни бяха предложени работни места по западното крайбрежие. Когато се прибираме, приятелят ми и майка му почти не си говорят. Единствената причина той да нощува в дома й е, че все още е близък с доведения си баща и сестра си. Не искам да си представям колко е неловко под този покрив.

Добрата новина е, че родителите ми са много толерантни и те одобряват приятеля ми с чисто сърце. Той винаги е добре дошъл да остане у дома, когато сме в града (което се случва през повечето време) и познава всичките ми роднини. Невъзможно е да не обичаш приятеля ми, затова и се чувствам зле на майка му. Определено изпуска много.

Като цяло се опитвам да проявявам разбиране. Преди се притеснявах защо тя не ми дава шанс, но в крайна сметка осъзнах, че тя просто е такава и вярванията й никога няма да се изменят. Точно както аз имам свои религиозни ценности, трябва да приема и нейните такива, каквито са.

Честно казано, можеше да бъде и по-зле. Тя можеше да бъде някоя от онези откачени покровителстващи майки, които постоянно да се бъркат в отношенията ни. Съвсем обратното: тя остави сина си да си тръгне като балон в хладен безоблачен ден. И някой ден може и да се опита да го догони, осъзнавайки какво е изпуснала – но едва ли ще успее да го достигне.

Ашли Пейдж



Теми   връзки | истински истории | любов

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.