Отново се намирам в най-модерното кафене в Манхатън. От тези със силна джаз музика и прехвалено капучино в обикновена чаша за кафе. Защо съм тук? Защото, според романтичната логика на книгите, ако седя тук достатъчно дълго и чета „Яж, моли се и обичай”, господин Перфектен ще влезе през входната врата на кафенето.

Очевидно ще срещнем погледите си и в този магически момент всичко ще се промени към по-добро. Тогава хората около нас ще започнат да се движат бавно и красива музика ще засвири на заден фон. Мисля, че така работи. Надявам се песента "Telephone Line" на ELO да започне да свири, но ще приема всяка една вдъхновяваща песен.

Ето ме, седя тук. Чакам. И чета. И всеки път, когато вратата се отвори, очите ми се впиват във входа и се надявам да видя г-н Перфектен, но всеки път се разочаровам.

Дали това не е в противоречие със законите на романтичните филми? Гледала съм ги всички. Ясно е, че трябва само да седя тук, а след това тази очовечена версия на любовта ще влезе в кафенето под съпровода на красива музика и ще промени живота ми.

Животът ми би трябвало да се промени към по-добро, защото аз седя тук и търпеливо го чакам. Защото така работи всичко в живота. Седя там и чакам. Ако има работа, за която си мечтала през целия си живот, трябва да седнеш и да я чакаш. Ако искаш да пътуваш по света, трябва да седнеш и да чакаш пътуването само да дойде при теб. Ако искаш да имаш изпълнен с емоции живот, трябва да седнеш и да ги чакаш те да се появят. Трябва да седиш там, в това модерно кафене в центъра на Манхатън, да пиеш прехваленото си капучино, да четеш тази тъпа книга и да чакаш живота да мине през стъклената врата, да те погледне на забавен кадър и да промени всичко към по-добро

Но после, най-накрая, това се случи. Точно когато най-малко очаквах. Случи се! Животът ми се промени изцяло. Само че, промяната не беше във формата на дългоочаквания господин Перфектен, времето не се движеше бавно и не чух "Telephone Line". Моето преживяване, променило живота ми, дойде под формата на мисъл. В този миг осъзнах, че животът не действа по този начин. Никога не съм очаквала да получа просветление. Работила съм безмилостно, за да постигна успех в кариерата си. Да постигна успеха, който имам в социалния ми живот. Да постигна успех в личния си живот.

Напуснах дома си и направих кариера във филмовата индустрия. Наистина успях!

Не чаках за тази възможност, а излязох навън и я грабнах сама. Винаги съм мечтала да живея в Ню Йорк. И ето ме сега. Аз съм в Ню Йорк! Не чаках градът да дойде при мен. Справих се съвсем сама.

Малките победи и големите победи, ги постигнах сама. Никога не съм чакала съдбата, когато става дума за целите и амбициите ми. Винаги съм смятала, че е глупаво да мисля, че мога да получа всичко, което искам, просто като седя там и чакам. Тогава защо очаквам любовта просто да ме намери? Защо стоя тук, гледайки към вратата и мислейки, че отговорът ми ще се появи там?

Няма да успееш в живота, ако не положиш усилия. Любовта не е изключение.
Не мога да очаквам господин Перфектен да ме намери чрез четене на книги за любовта...

Не знам за теб, но аз приключих със седенето в кафенета, чакайки господин Перфектен да се появи! Време е да го направиш и ти, мило момиче!