X

Притча за прошката

от в 09:30 на 26.04.2017 в Свободно време


Притча за прошката

Притча за прошката

При една жена, която вече усещала, че е дошъл сетният ѝ час дошла Смъртта. Жената се усмихнала и казала, че е готова.

- За какво си готова? – попитала Смъртта.

- Готова съм Бог да ме прибере при себе си в рая! - казала жената.

- А защо реши, че Бог ще те заведе в рая? – попитала Смъртта.

- Страдах толкова много, че заслужавам мир и любовта на Бога - казала жената.

- И от какво си страдала? – попитала я Смъртта.

- Когато бях малка, винаги бях несправедливо наказвана от родителите си. Те ме биеха, оставяха ме в ъгъла и ми крещяха, като че ли че бях направила нещо ужасно. В училище, съучениците ми се присмиваха и ме унижаваха. Когато се омъжих, съпругът ми през цялото време пиеше и ми изневеряваше. Дадох цялата си душа на децата, а те в крайна сметка дори и да погребението ми няма да дойдат. Когато бях на работа, шефът ми през цялото време крещеше, не ми увеличи заплатата нито веднъж, работех и в почивните дни, а след това ме уволни. Съседите клюкарстваха зад гърба ми. А веднъж ме нападна крадец, който ми взе чантата и ме изнасили.

- Е, не ти ли се случи нещо добро в живота? – попитала Смъртта.

- Аз винаги съм била добра към всички, ходех редовно на църква, молех се, грижех се за всички, таях всичко у себе си. Преживях толкова много болка, също като Христос, така че съм си заслужила рая...

- Ами... - отговорила Смъртта - Разбирам те, но има една малка формалност. Подпиши този договор и ще отидеш право в рая.

Смъртта й подала лист хартия с едно изречение, под което трябвало да сложи подписа си. Жената погледнала така, като че ли са я поляли с ледена вода и казала че не може да се съгласи с това предложение. На листа било написано: "Аз прощавам на всички мои мъчители и искам прошка от всички, които съм обидила."

- Защо не можеш да простиш и да поискаш прошка? – попитала Смъртта.

- Защото те не заслужават моята прошка, защото ако го направя, това ще означава, че не се е случило и те няма да отговарят за своите действия. А аз няма от кого да искам прошка ... на никого не съм направила нищо лошо!

- Сигурна ли си? – попитала Смъртта.

- Разбира се!

- Какво чувстваш към онези, които са ти причинили толкова много болка? – попитала Смъртта.

- Чувствам гняв, ярост, обида! Не е честно да забравя и да изтрия от паметта си злото, което са ми причинили!

- А какво ще стане, ако им простиш и престанеш да изпитваш тези чувства? – попитала Смъртта.

Жената се замислила известно време и отговорила, че в нея ще настъпи празнота!

-Ти винаги си чувствала празнота в сърцето си, но тя е обезценявала теб като личност и целия ти живот. А чувствата, които изпитваш, осмислят живота ти. Сега ми кажи защо чувстваш празнота?

- Защото цял живот си мислех, че тези, които обичах и тези, за които живях, ме ценят, но в крайна сметка те ме разочароваха. Посветих целия си живот на съпруга, децата, родителите, приятелите, а те не го оцениха и се оказаха неблагодарни!

- Когато Бог се прощавал със сина си и го изпратил на Земята, той изрекъл една фраза, която трябва да ти помогне да се осъзнаеш...

- Каква е тя? - попита жената.

- Мирът започва с теб!

- Какво означава това?

- Той също не разбрал какво му казва Бог... Става въпрос за това, че за всичко, което се случва в живота ти, отговорността е само твоя! Да страдаш или да бъдеш щастлива избираш ти! Е, разбра ли сега кой ти е причинил толкова много болка?

- Излиза, че аз сама... - с разтреперан глас казала тя.

- И на кого не можеш да простиш?

- На себе си... – изплакала жената в отговор.

- Да простиш на себе си, означава да признаеш своите грешки! Да простиш на себе си, означава да приемеш своето несъвършенство! Да простиш на себе си, означава да разбереш самата себе си! Ти сама си причинила болка и си решила да обвиниш за това целия свят... И искаш Бог да те приема с отворени обятия?! Мислиш ли, че той е сътворил идеалното място за хора като теб – злобни страдалци? Когато създадеш своя собствен рай, където първо ти, а после и всички останали ще се чувстват добре, едва тогава почукай на вратите на небесното жилище. А засега Бог ми даде указания да те върна на Земята, за да се научиш да създаваш свят, в който цари любов и грижа. А този, който не може да се погрижи за себе си, живее в дълбока заблуда, че може да се грижи за другите. Знаеш ли как Бог наказва жената, която смята себе си за перфектна майка?

- Как? - попитала жената.

- Той ѝ изпраща деца, чиито съдби се разбиват пред очите й...

- Разбрах .. Аз не можах да направя мъжа си любящ и верен. Не можах да отгледам щастливи и успешни деца. Не можех да съхраня огнището, където има мир и хармония... в моя свят всички са страдали...

- Защо? – попитала Смъртта.

- Исках всички да ме съжаляват и да ми съчувстват... Но така и никой не ме съжали... А аз си мислех, че Бог ще ме пощади и прегърне!

- Запомни - най-опасните хора на земята са тези, които искат да ги съжаляват. Те се наричат "жертви"... Твоето най-голямо невежество е да мислиш, че Бог има нужда от нечия жертва! Той никога не допуска в своята обител този, който не познава нищо друго освен болка и страдание, защото тази жертва ще сее страдание и болка в неговия свят... ! Върни се назад и се научи да се обичаш и да се грижиш за себе си, а след това и за тези, които живеят в твоя свят. А като начало поискай прошка от себе си за своето невежество и си прости!

Жената затворила очи и започнала своя път отново, но вече с различно име и с други родители.
                                                                                     

                                                                                      Автор: Константин Саркисян



Теми   притча | прошка

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.