Вървял един рицар през пустинята. Дълго се лутал из нея. По пътя загубил коня, шлема и доспехите си. Останал му само меча. Рицарят бил много гладен, измъчвала го страшна жажда. Изведнъж в далечината видял малко езеро. Със сетни сили се затътрил към водата.
Съвсем близо до брега на езерото обаче, стоял триглав змей. Рицарят грабнал меча си и с последни сили започнал да се сражава с чудовището. Били се ден, били се два... Две от главите на дракона паднали отрязани.
На третия ден змеят легнал на земята изнемощял. Без да може да стои на крака и да държи меча си, до него се свлякъл и рицарят.
Тогава змеят, без капчица сила, го попитал:
- Рицарю, ти ... всъщност какво искаше?
- Да пийна вода.
- Ами... да беше пил...
НАЗАД
