Връзките – дали трябва да продължават, дали да те разпокъсат, или да ти дадат важен урок, кой знае?
В тях съществува толкова деликатен баланс, че никога не знаеш какво решение трябва да вземеш в даден момент. Да останеш или да си тръгне? Той ли е Единствен или не? Вярвам, че тези решения трябва да бъдат взети, когато ума и сърцето ти са на едно мнение. Но как знаеш, че е така и кого да слушаш?
Когато умът ти говори, ти казва това, от което имаш нужда. Дава ти логика, причини и решения, които трябва да вземеш. Помага ти да разбереш защо някои неща се случват по даден начин и как трябва да направиш други. Умът ти не е любимият ти глас, който да слушаш. Той е скучен, понякога груб, но е ясен.
Сърцето ти говори напълно друг език. То никога не е съгласно с ума ти. Внушава ти да вярваш, че нещо може да не се случи. Казва ти да правиш едно, когато трябва друго. Сърцето е твоето слабо място. То е най-чистата форма на действията и няма да спре да бъде такова, докато ума ти не вземе контрола и не го накара да бъде друго.
Макар и умът ти да вижда ситуацията по един начин, сърцето ти винаги печели. Логиката е важна, но емоциите винаги изглеждат по-добре.
Трябва ли да позволим напълно това?
Вярвам, че трябва да съществува баланс. Трябва да има съгласие между двете, когато сме във връзка и искаме тя да функционира правилно. Ако те са във война по някои въпроси, какво трябва да правиш?
Умът ти ти казва, това, от което се нуждаеш, а сърцето ти знае какво искаш. Ако между тях няма консенсус по даден въпрос, то трябва да го решиш бързо и да продължиш напред. Главата и сърцето ти се познават. Могат да се съгласят на дадени теми.
Не казвам, че между тях постоянно трябва да има спокойствие, но поне някаква хармония. Ако тя липсва, докато си в дадена връзка, помисли дали тя си заслужава.
Умът ти може да ти казва кой е логически правилният човек за теб, а сърцето ти да говори за друг човек. То може и да ти казва, че той е Единствен, но главата ти да знае, че не е. ако те не могат да постигнат съгласие, е време да си тръгнеш.
Те са тук, за да ни помогнат, да ни напътстват, но ако си постоянно тъжна, трябва да помислиш трезво над нещата и ситуацията, в която си в момента.
Ако става дума да продължиш напред, те невинаги са съгласни, но в някои връзки и ситуации те ще са. Когато се окажеш в такава, където те биха направили даден компромис, то тя си заслужава.
Ако не можеш да решиш кого трябва да послушаш, моят съвет е да чуеш и двете. Дай време на ума ти да ти даде причина, но и на сърцето ти свободата, от която се нуждае. Бъди сигурна, обаче, да намериш средата, от която имат нужда. Ако можеш да направиш това, всичко върви така, както трябва.
Но ако те постоянно се карат, ако стресът е неизменна част от живота ти, трябва да се замислиш и да продължиш напред, за да си щастлива.
Умът и сърцето ти ще ти помогнат, няма да те наранят. Подсигури се, че във връзката ти, тя имат времето и свободата да го направят. Довери се на себе си, защото някъде дълбоко там, ти знаеш какво трябва да направиш.
НАЗАД
