90% от живота ми са базирани на желанията ми.

Не трябва да дам пари за онзи фестивал? Но аз искам. Не бива да казвам това? Аз искам. Всички знаем колко е трудно да устоим на желанията си.

И какво, ако харчим много или сме с човек, който не е за нас? Всичко може да се поправи. Учим се от такива преживявания, но и винаги има граници.

Има момент, в който желанията ни стават прекалено големи и това не е добре за нас. Нужно е голямо усилие, за да се научим как да разберем това.

Понякога желанията ни може да са тези, които ни съсипват. Понякога обичаме грешния човек или искаме работа, която няма да ни даде това, от което се нуждаем и което заслужаваме.

Тъжната истина е, че това, което можем да направим е да се откажем от тях.

Повечето от нас влагат всичките си усилия в постигането на нещо, което желаят, но това не винаги е правилно.

Грешната работа може да ни изтощи. Желаната вещ може да не е достатъчна причина да жертваме себе си.

Истината е, че повечето правим и се борим за това, което искаме, а не това, което е добро за нас. Не бива да е така.

Заслужаваме по-добра работа, по-добър партньор.

Един от най-трудните уроци е да се научим, че трябва да сме над всяко едно наше желание. Понякога се налага да се откажем от нещо, за да се чувстваме по-добре.

Защото никога няма да е лесно да се откажем от това, което истински желаем.

Няма да е лесно да кажем: „Искам това, но заслужавам нещо по-добро.“

Да се научим да го правим, да се откажем от желанията си, е може би едно от най-освобождаващите неща.

Така ще се откажем от всичко вредно за нас, а след това ще видим огромна разлика в собствен си свят.