Отварям очи…
Tолкова е трудно да стана, но трябва - той тръгва на работа след малко.
Искам да му направя закуска.
Правя я.
Оставам сама…
Няма какво да правя.
Ще отида до банята, обичам да стоя и да се гледам пред огледалото.
Гледам се…

Погледът ми.
Същият ли беше вчера?
Гледам се всеки ден по толкова време, а всеки път се виждам, като че ли за пръв път.
Тази бръчка май я нямаше.
Бръчка?
Бръчка.
Странна дума б..р..ъ..ч..к..а..
Кой ли я е измислил?

Погледът ми.
Изглежда изморен.
Чакай малко…
Сетих се, че всичко е временно.
Успокоих се.

Ще се изкъпя.
Обичам да гледам как водата пада от мен.
Все едно съм великан.
Движение.
Още едно движение… колко е красиво.
Колко ли капки мога да проследя до земята?
Опитвам.

Повече дрехи, за да ми е по-топло…
Да изляза ли някъде?
Гледам се пак в огледалото.
Кукувци.
Защо забравят СЕБЕ СИ, докато мислят за себе си…
Все тая.
Ще си сложа и шапка.