X

Разкази с неочакван край. Само от 55 думи!

от в 13:53 на 22.01.2015 в Всичко за теб | Щастие


Разкази с неочакван край. Само от 55 думи!

Разкази с неочакван край. Само от 55 думи!

Редактор от списание New Time организира конкурс с изключително интересно условие. Изискванията пред участниците са следните: трябва да напишат разказ само от 55 думи, но текстът трябва да има строен сюжет, добре разгърнати герои и неочаквана развръзка.

Резултатът е уникален – получават се страхотни разкази, а самият конкурс получава невиждан обществен отзвук. В следствие на което разказите са събрани и публикувани в сборник с името „Най-кратките разкази в света".

Вижте някои от тях. И отново ще се убедите, че едни от най-добрите разказвачи, са майсторите на кратката форма.

Вечерна изненада

Лъскавите чорапи съблазнително стягаха и очертаваха прекрасните бедра – чудесно допълнение към леката вечерна рокля. От крайчето на диамантените обеци до върха на изящните обувки на тънки токчета – всичко беше просто шикозно. Очите, с току-що нанесен грим, разглеждаха отражението в огледалото, а устните с ярко червило се разтегнаха от удоволствие. Внезапно, някъде отзад се чу детски глас:
„Тате?!"
Автор: Хилари Клей

Криеница

- Деветдесет и девет, сто! Ако някой не се е скрил, не съм виновен!
Мразя да водя играта, но за мен това е далеч по-лесно, отколкото да се крия. Влизам в тъмната стая и прошепвам на този, който се е притаил вътре: „Открих те!"
Изпровождат ме с поглед по дългия коридор, а в стенните огледала се отразява фигурата ми – в черна роба и с коса в ръцете.
Автор: Кърт Хоумън

История в леглото

- Внимавай, скъпа, зареден е – каза той, връщайки се в спалнята.
Беше опряла гърба си на таблата на леглото:
- Това за жена ти ли е?
- Не. Би било прекалено рисковано. Ще наема убиец.
- А ако убиецът съм аз?
Той се усмихна.
- На кого ще му мине през ума да наеме жена за убийство на някой мъж?
Тя облиза устни и се прицели в него:
- На жена ти!
Автор: Джефри Уитмор

В болницата

Тя караше с бясна скорост. Господи, само да успее да стигне навреме!
Но по изражението на лицето на лекаря в реанимацията разбра всичко.
Разплака се.
- Дойде ли в съзнание?
- Мисис Алертън - меко заговори лекарят, - трябва да сте щастлива. Последните му думи бяха: „Мери, обичам те!"
- Благодаря. - хладно отвърна Джудит.
Автор: Барнаби Конрадещи

Прозорец

След жестокото убийство на Рита, Картър стоеше само пред прозореца. Никаква телевизия, четене, кореспонденция. Животът му се състоеше в това, което вижда зад завесите. Не му пукаше кой му носи храна, кой плаща сметките – той не напускаше стаята. Неговият живот беше бягащите сутрин, смяната на сезоните, преминаващите автомобили, призракът на Рита...
Картър не знаеше, че в изолаторите няма прозорци.
Автор: Джейн Орви

В градината

Тя седеше в градината, когато видя, че той тича към нея.
- Тина! Моето цвете! Любовта на живота ми!
Най-после го произнесе!
- О, Том!
- Тина, цветето ми!
- О, Том, и аз те обичам!
Том се приближи към нея, коленичи и бързо я отмести встрани.
- Цветето ми! Ти си стъпила върху любимата ми роза!
Автор: Хоуп Ай Торес

Нещастна

Казват, че злото няма лице. Действително, лицето му не издаваше никакви чувства. Никакъв проблясък на съчувствие, а болката бе просто непоносима. Нима не вижда ужаса в очите ми и паниката на лицето ми? Спокойно, дори професионално, той свърши мръсната си работа, а накрая учтиво каза: „Изплакнете си устата, ако обичате!"
Автор: Дан Андрюс

Начало

Беше му много ядосана. В своя идиличен живот те имаха почти всичко, но тя жадуваше само за едно – това, което никога не са имали. Само неговото малодушие беше пречка.
После ще трябва да се освободи от него, но още е рано. По-добре да е спокойна и хитра. Прекрасна в своята голота, тя хвана плода.
- Адам... - тихо се обърна към него тя.
Автор: Енрике Кавалито

Рандеву

Телефонът звънна.
- Ало - прошепна тя.
- Виктория, аз съм. Да се срещнем в каютата в полунощ.
- Добре, скъпи.
- И, моля те, не забравяй да вземеш бутилка шампанско! – каза той.
- Няма да забравя, скъпи. Искам да бъда с теб тази нощ.
- Побързай, нямам търпение! – каза той и затвори.
Тя въздъхна, а после се усмихна.
- Интересно, кой ли беше?
Автор: Никол Уедъл

В търсене на Истината

Най-накрая, в това забутано, уединено селце търсенията му приключиха. В старата стаичка, край огъня стоеше Истината.
Никога не бе виждал по-стара и уродлива жена.
- Вие сте Истината?!
Сбръчканата старица кимна тържествено.
- Е, кажете какво трябва да кажа на света? Какво послание да предам?
Старицата се изплю в огъня и отвърна:
- Кажи им, че съм млада и красива!
Автор: Робърт Томпкинс

Какво иска дяволът

Двете момчета стояха и гледаха как дяволът бавно си тръгва. Блясъкът на хипнотичните му очи все още замъгляваше главите им.
- Слушай, какво искаше той от теб?
- Душата ми. А от теб?
- Монета за телефонния автомат. Спешно трябвало да се обади.
- Искаш ли да отидем да хапнем?
- Искам, но нямам никакви пари.
- Няма страшно. Аз имам много.
Автор: Браян Нюел

Съдба

Имаше само един изход. Нашите животи вече се бяха преплели в толкова сложен възел от гняв и блаженство, че нямаше какво друго решение да вземем. Ще се доверим на жребий: ези – ще се оженим, тура – ще се разделим завинаги.
Монетата беше хвърлена. Падна, завъртя се и спря. Ези.
Гледахме я с недоумение.
После в един глас казахме: „Може да я хвърлим още веднъж, а?"
Автор: Джей Рип

Висше образование

- В университета само търкахме пейките – каза Дженингс, докато миеше мръсните си ръце. - След всички тези съкращения на бюджета, няма да ви научат много, просто пишат оценки и всичко си върви както обикновено.
- А вие как се научихте?
- Не сме се научили. Впрочем, можеш да погледаш как работя.
Медицинската сестра отвори вратата:
- Доктор Дженингс, викат ви в операционната.
Автор: Рон Баст

Решаващият момент

Тя почти чуваше как вратата на килията й се затръшва.
Свободата си отиде завинаги, а сега съдбата й беше в чужди ръце.
В главата й започнаха да препускат безумни мисли за това, колко хубаво би било сега да отлети далече, далече. Но тя знаеше, че е невъзможно да се скрие. Обърна се с усмивка към младоженеца и повтори: „Да, съгласна съм".
Автор: Тина Милбърн

Благодарност

Вълненото одеяло, което наскоро му бяха дали в благотворителната фондация, удобно обгръщаше раменете му, а ботушите, които днес намери в един контейнер за боклук, изобщо не му убиваха.
Уличните огньове така приятно сгряваха душата му след цялата тази смразяваща тъмнина... А скамейката в парка се оказа толкова позната за стария му, превит гръб.
„Благодаря ти, Господи, - помисли си той – животът е просто прекрасен!"
Автор: Андрю Хънт

Източник: gnezdoto.net



Теми   история | неочакван край | разказ

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.