Сара Джесика Паркър стана на 52! И никак не й личат! Днес тя е все така възхитителна и заразителна, както в първите епизоди на "Сексът и градът". Сара е женена за Матю Бродерик, с когото имат три деца. "Сексът и градът" й носи редица престижни награди, сред които "Златен глобус" за най-добра актриса, и "Еми" за продуцент. Посланик е на УНИЦЕФ и отделя голяма част от времето си за благотворителни каузи.
1. Мисля си, че ако имах права коса и перфектен нос, цялата ми кариера щеше да е различна. Това, което съм, ме доведе на мястото, на което съм.
2. Щеше да е хубаво, ако по-често си поемахме дъх и слушахме повече.
3. Хората трябва да се обличат така, както им харесва. Всякакви правила, свързани с възрастта или формата на тялото, са просто глупави.
4. По някаква причина се чувствам по-добре, преди да отида при гримьора и фризирьора. Може би защото тогава се чувствам по-себе си.
5. Преди да си сам значеше, че никой не те иска. Днес светът е различен. Да си сам значи, че си даваш време да решиш с кого искаш да бъдеш и как искаш да изживееш живота си.
6. Следвай инстинктите си и не позволявай на другите да влияят върху начина, по който мислиш за себе си.
7. Интересува ме всичко. Освен това, което другите говорят за мен.
8. От време на време всяко момиче трябва да поглези само себе си.
9. Може би грешките ни са тези, които чертаят съдбата ни.
10. Когато паднеш на земята, просто трябва да се изправиш и да продължиш да вървиш.
11. Когато стане дума за живота и за любовта, защо вярваме на най-лошите "ревюта" за себе си?
12. Ако двама души винаги мислят еднакво, нещо е сбъркано.
13. Понякога казвам, че семейният живот е скучен, но това е само за да накарам необвързаните си приятели да се почувстват по-добре.
14. Това, което научих като родител, е, че имаш да научаваш още толкова много неща... безценни неща.
15. Опитвам се да съчетавам кариерата си със семейния живот. Понякога успявам, понякога - не.
16. В крайна сметка компютрите зациклят, хората си тръгват, взаимоотношенията се разпадат. Най-добре е да си поемеш дълбоко въздух и да рестартираш.
17. Можеш ли наистина да простиш, ако не можеш да забравиш?