Лятото си тръгва от нас. Идва есента...
И ето, върнахме се в градовете. Затворихме се в офисите. Потушихме младежкия плам в себе си. Вместо песента на чайките, ни будят нервни клаксони. Вместо свежия морски бриз дробовете ни вдишват изпаренията на автомобилни двигатели. Вместо плодова сангрия пием силно като отрова кафе – отчаян опит да запалим отново кръвта си и да събудим енергията си.
Но там някъде, сред хаоса на деня, шумът на вълните остава в душите ни. За да ни напомня, че ни чакат още много лета, още много изгреви и залези на брега, още любов и още красота...
Затова... носете морето в сърцата си, приятели!
Пазете мечтите си!
Помнете летата си!
И не забравяйте:
Хората, които носят морето в сърцата си, умеят да живеят истински.
Те не искат много. Стига им да усещат пясъка под краката си и да вдъхват аромата на морската вода. Да седят на брега, вперили поглед в синьото на хоризонта. Да чувстват ласките на слънцето по кожата си, докато слушат песента на чайките.
Хората, които носят морето в сърцата си, знаят как да улавят мига...
Хората, които носят морето в сърцата си, умеят да виждат стойностното.
Те не търсят лукса. Не са им нужни скъпи дрехи и вечери в модни заведения. Вместо кристални полилеи те искат над главите си звездно небе. Вместо мраморни подове – пясък под краката си. Вместо скъпо шампанско в компанията на измислен хай лайф – лятна сангрия, споделена с шепа истински приятели.
Хората, които носят морето в сърцата си, знаят кое в живота си струва...
Хората, които носят морето в сърцата си, умеят да релаксират пълноценно.
Те знаят, че няма по-добро СПА от свежата прегръдка на вълните. И по-добър солариум от сутрешното слънце, докато се излежаваш на брега. Те знаят, че една разходка по плажа струва повече от десет уикенда, прекарани в леглото с дистанционното в ръка. И че няма по-добър отдушник за натрупаното напрежение от пречистващата сила на сутрешния бриз.
Хората, които носят морето в сърцата си, знаят какво възражда душата...
Хората, които носят морето в сърцата си, умеят да са благодарни.
Те не позволяват на дребните неща да провалят голямото. За тях стаята с лош изглед не е причина да не виждаш синевата на вълните, защото важното е, че имаш покрив над главата си. За тях дъждовното време не е повод да развалиш настроението си, защото е просто другото лице на лятото. За тях пълният с курортисти град не е източник на стрес, защото носят покоя и баланса в душата си.
Хората, които носят морето в сърцата си, знаят как да оценяват даровете на съдбата...
Хората, които носят морето в сърцата си, умеят да мечтаят.
Те знаят, че лятото свършва... но ще дойде ново. За да се родят и нови надежди. Те знаят, че има срещи, които няма да се повторят,... но ще има нови. За да останат и нови спомени. Те знаят, че вчерашният ден няма да се върне,... но ще дойде нов. За да донесе и нови възможности.
Хората, които носят морето в сърцата си, знаят как да са пълни с очакване...
От хората, които носят морето в сърцата си, можеш да научиш много неща.
Как да съхраниш магията на лятото в душата си.
Как да не се страхуваш от есента.
Как да откриваш красотата във всеки сезон и надеждата - във всяка промяна.
От хората, които носят морето в сърцата си, можеш да научиш много неща.
Как да гледаш на живота с очи, пълни с нови копнежи и нови мечти.
Как да виждаш началото във всеки край, очакването - във всяко прощаване.
Как да казваш Сбогом, но да си готов за следващо Здравей.
От хората, които обичат морето, можеш да научиш много неща.
Как да преоткриеш детето в себе си.
Как да отвориш сърцето си, да прочистиш ума си, да освободиш духа си.
Как да бъдеш истински. Наивен и чист. Прероден.
Затова... носете морето в сърцата си, приятели!
Пазете мечтите си!
Помнете летата си!
НАЗАД
