X

Щастието като лична кауза

от в 08:53 на 15.12.2014 в Всичко за теб | Щастие


Щастието като лична кауза

Щастието като лична кауза

Тя изпраща хората с думите: „И… не забравяйте да се усмихвате”. Тя е Кремена Ненкова, има дипломи за психолог, хипнотерапевт и обучител на родители, както и неизчерпаема енергия да учи хората как да живеят по-добре. Основава Центъра за психологично консултиране и психодиагностика „Полиада консулт” през 2008 г., за да приложи вече наученото и разработеното в практиката. А започва да се занимава с това, по собственото й признание, по чисто егоистични подбуди – иска децата й да живеят в по-добър свят и се заема да го промени, доколкото може.

 

От Dama.bg сме много щастливи, че Кремена Ненкова се съгласи да стане част от екипа ни и да дава съвети за успеха и щастието, как да се усъвършенстваме и да общуваме по-ефективно, намирайки собствения си път. Кремена с готовност ще отговаря на вашите въпроси, така че не се колебайте да ни пишете.

Днес е един от малкото у нас сертифицирани обучители по програма ТУР – Трениране на успешни родители на американския институт Gordon training international. Учи ги как да дадат по-добро бъдеще на децата си, като ги направят по-отворени към света, по-добри и по-любопитни. В основата е златното правило в модела Гордън: „Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб”.

Като хипнотерапевт не търси проблеми, а решения, които да помогнат на хората да си помогнат сами. Независимо дали работи в група или индивидуално, не предлага общи решения и твърдо вярва, че добрият психолог първо е добър човек. Започва работа с първата си група във фоайето на варненския хотел „Трите делфина” – те не й вземат наем, а тя не взема такси от хората. След това решава, че има нужда от свое място и вече шест години групата й във Варна се събира всеки вторник, дори ако на нея й се налага да се върне от друг град. А всяка сряда в Солидарен център Варна консултациите и групата й продължават да са безплатни. От тази година има група и в София. Периодично организира кратки извънградски обучения, а веднъж годишно – и едномесечен семинар в Арбанаси.

Психолог, хипнотерапевт, обучител – кое е най-важното за Вас?
Добрият психолог първо трябва да е добър човек – това е най-важното.

А Вие как започнахте?
Заради малко егоистичните подбуди – да се опитам да помогна с това, с което мога като човек, децата ми да живеят в един по-добър свят, в свят, където има повече усмихнати, добри, позитивни, щастливи хора. С тази идея преди толкова години създадох и първите групи – да помагам на хората да намират своя път към щастието, баланса, добрите удовлетворяващи взаимоотношения.

Дълъг ли беше пътят от личната мотивация на родител до сертификата като треньор на успешни родители?
Аз мисля, че добрите взаимоотношения в семейството са една от най-важните предпоставки за бъдещите ни взаимоотношения и за това как ще се чувстваме в света като възрастни. Не се колебах, когато ми предложиха да участвам в обучението за инструктори по ТУР. Това е образователна превантивна програма, разработена е от американския клиничен психолог д-р Томас Гордън. Хареса ми същността на метода му, основан на твърдата увереност, че използването на принудителна сила влошава взаимоотношенията. Като алтернатива той преподава умения за общуване и разрешаване на конфликти, с които могат да се установят и да се поддържат добри взаимоотношения у дома, в училище и на работа.

Какво всъщност означава успешен родител, как изглежда детето на едни такива родители?
Във Варна имаме вече шест обучени групи и родителите споделят, че след като са започнали да използват ТУР-уменията си, има по-добър климат в семейството, повече търпение и споделяне, близост и топлота, или, казано професионално - подобрили са комуникацията. Обикновено връзките между членовете на семейството се заздравяват. Децата се чувстват ценени, уважавани, обичани, а родителите - разбрани и чути от своите деца.

Има ли много родители, които се интересуват как по-добре да общуват с децата си? Знаят ли как преди обучението?
Курсът е подходящ за всеки, който иска да се научи да говори на децата си, а и на другите хора така, че те да го слушат, за всеки, който иска да слуша така, че човекът отсреща да иска да споделя и говори с него. И нещо много важно, което се научава – умението да разрешаваме конфликтите, без да има губещ.

Означава ли това, че по-често Ви търсят по-млади двойки?
Много родители се интересуват от курса. Това са и хора с малки деца, дори бебета, има семейства, на които тепърва им предстои да имат дете. Записват се и хора с вече пораснали деца – на повече от 20 години, които искат да имат по-добри взаимоотношения с тях. Няма ограничение за възрастта на децата, даже не е необходимо да имате деца, за да се запишете в курса. Имах една група, в която хората нямаха все още деца, но искаха да се научат как да общуват по-добре с другите, търсеха и имаха желание да усъвършенстват взаимоотношенията си.

Вие сте и хипнотерапевт. Прилича ли това, което правите, на стереотипа за хипнозатора с махало в ръка?
Много хора пристъпват към хипнозата именно с тази идея - за хипнотизатора с махалото. Има много митове за хипнозата, но това не е магия, а наука. Хипнозата е метод, който работи и най-вече помага и лекува. Аз съм дипломиран хипнотерапевт, член съм на Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия. Често ме питат дали всеки може да бъде хипнотизиран. Според изследвания в световен мащаб само между 10 до 14 процента от хората не се поддават на хипноза, но дори това е въпрос на коментари и обсъждания в научните среди, защото според някои изследователи всеки е податлив на хипноза, просто някои хора влизат в по-дълбока степен, а други - в по-лека.

При какви случаи препоръчвате хипнозата?
Тя е ефективен метод при различни видове страхове, фобии, тревожност, сексуални проблеми, зависимости и е, както показва моята практика, доста ефективен и бърз метод.

Имате център, в който работите със свои колеги. Как стигнахте до идеята да създадете свое място?
Създадох „Полиада консулт” - центъра за психологично консултиране и психодиагностика, преди около 6 години. С първите групи обаче, с които работих, започнахме две години по-рано. Събирахме се във фоайето на хотел „Трите делфина“ във Варна. И досега съм изключително благодарна на управителите за помощта им тогава. Тогава групата се събираше всеки вторник от 18.30. Те не ми искаха наем, а аз водех групата безплатно. Беше интересно време, изпълнено с много ентусиазъм. Оттогава остана и традицията за деня и часа на събиране и аз я спазвам, дори ако имам ангажимент в друг град. Тъй като хората, които искаха да посещават групите и другите ми срещи, постоянно се увеличаваха, се наложи да създам свое място - с повече пространство и възможности. Това е център „Полиада Консулт”, където аз и моите колеги работим днес.

Има ли хора от тези групи, които Ви посещават и досега?
През годините много от хората, които посещаваха групата във Варна, се преместиха в София, доста хора от София пък посещаваха групата във Варна или извънградските семинари, които организирах и така се появи идеята да сформираме такава група и в София. От тази година тя е вече факт. А във Варна, всяка сряда, в Солидарен Център Варна, работя с още една група, и посещенията в нея са безплатни.

Какви хора идват за консултация при Вас?
Независимо дали идват при мен в групата, за индивидуална консултация, за медитация, хипноза или за семинарите, общото между тях е, че са индивидуалности. На най-различна възраст са – от деца и тийнейджъри, които идват със своите родители или баби, до хора на 70-годишна възраст. Най-голямата група са между 20 и 30 години, за които е трудно да намерят своя път, отговорите на въпросите, които си задават.

Какво най-често ги кара да търсят отговори и решения с Ваша помощ?
Като цяло хората, които посещават групите и семинарите в центъра, са хора търсещи; хора, които искат да се научат как да бъдат себе си, да са щастливи, обичащи, помагащи; хора, които харесват другите хора; хора, които се радват на живота и искат да споделят тази радост с другите. Няма правила, освен едно: никой не съди никого за това какъв е или за това как мисли. Повечето идващи в групата са жени, но от 2-3 години мъже и много двойки започнаха да се включват в нашата работа.

Всъщност кой помага – терапевтът или самият човек с малко помощ от терапевта?
Както казва един мой любим автор, американският психиатър Ървин Ялом, терапевтът и клиентът са „спътници в пътуването.” За доброто протичане на работата между психолога и клиента, с когото работи, поне според мен, е изключително важно терапевтът да влиза коректно в света на клиента. Хората, потърсили помощ, имат нужда и огромна полза от преживяването да бъдат изцяло видени и най-вече - напълно разбрани. Много е важно сътрудничеството на клиента и неговото желание да участва в процеса.

Как е по-лесно да се работи – индивидуално или групово?
Различно е, работата в група е по-отговорна, защото трябва да се намери език, разбираем за всички, така че дори в групата се работи поотделно с всеки. Хубавото е, че всеки вижда, че и други имат същите въпроси, а в разговорите на и със другите откриват и отговори.

Как реагират новите в групата, когато идват за първи път?
Групите, с които работя са отворени, нямат график и всеки идва, когато има нужда и желание. Има хора, които посещават групите от самото начало, други идват, тръгват и пак се връщат. Постоянно някой води някого. Интересно и динамично е. Повечето „нови” са тъжни, притеснени, някак посивели, стиснали челюсти. Имаме ритуал - когато дойде нов човек, всеки се представя. Интересно е да се наблюдава как и какво говорят „старите” членове на групата – позитивно, спокойно, с надежда, с увереност. Изглежда като реклама и аз виждам с какво недоверие „новите” слушат и приемат техните думи. Постепенно, в процеса на работа това обаче се променя. Хората малко по малко започват да възприемат идеята, че могат да живеят щастлив, балансиран, удовлетворяващ живот. Но, разбира се, за щастието трябва да се работи, да се влагат енергия и време.

Достатъчно ли е от време на време да отделяме по един час за подобен тип консултации?
Час и половина седмично не е достатъчно, разбира се. Работата продължава и през останалото време. Хората, които посещават индивидуалните консултации и групата, работят и самостоятелно вкъщи. Обикновено давам „домашно”, препоръчвам им книги за четене. Няколко пъти годишно организирам семинари извън града за два-три дни, обикновено някъде в планината, сред природата. В програмата тогава включвам медитации, групова работа, практически упражнения, понякога танцуваме, готвим.

Готвите?
Да. Имахме семинари за храненето, как „овкусяваме” живота си и какво си забъркваме в него. Има и други - за ролите, които играем в живота, „Планинско приключение”, „Път към сърцето”... Вече две години през юли, осъществявам и друг свой проект – един месец в Арбанаси. Тогава вече работим комплексно - походи, медитации, здравословно хранене, групова работа, запознаване с българската история и традиции. Така хората съчетават почивката с работата върху личностното си усъвършенстване, зареждат се с енергия, правят неща, които никога не са правили, усвояват нови умения, създават приятелства.

Напоследък обаче се заговори и за вредата от позитивното мислене. Къде е според Вас балансът и какво означава да мислим нормално?
Да, напоследък много се говори за позитивното мислене и има най-различни становища по въпроса. Това, което аз правя, е да помагам на хората да се учат да възприемат себе си, света, хората, случващото се около тях така, че да се чувстват добре; да са по-успешни, по-щастливи, да търсят и намират баланса в живота си; повече да познават и да разбират себе си, и най-важното - да намират собствените си начини, формули, рецепти за това.

За самата Вас не е ли натоварващо да работите с хора, които идват при Вас с проблемите си. Как релаксирате Вие?
Обичам много работата си с хората. За мен винаги е интересно и вълнуващо, когато виждам положителните промени, които настъпват в живота им в процеса на работа - как се подобряват взаимоотношенията им с другите, със себе си, как започват да се усмихват, да се радват на живота. А аз, когато не работя, обичам да пътувам, да посещавам нови места, да се срещам с различни нови хора. Интересувам се много и наблюдавам как живеят другите хора, извън България, по какво си приличаме и по какво се различаваме ние и те. Обичам също да чета, да се разхождам, обичам морето, планината.

Кое е това, което трябва да намерим, за да се чувстваме добре?
Не мисля, че има универсална рецепта за щастие. Ако беше така, щеше да е много лесно. Хората се стремят да се чувстват добре, да имат добър живот и отношения. За всеки обаче това изглежда по различен начин. Много често хората се опитват да променят света, другите, така че да им пасват, и харчат време и енергия за това. Докато не разберат, че това е невъзможно. Това, което можем да направим, е да променим начина, по който възприемаме, реагираме на ставащото около нас, с нас, да осъзнаем моделите и вярванията, които имаме в себе си и които ни карат да не се чувстваме добре.

И все пак – как можем да бъдем щастливи?
Да се научим да сме щастливи, да се чувстваме добре, е процес. И в него трябва да вложим енергия, време и осъзнаване.

 



Теми   психолог | психология | терапия | щастие

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.